Джон Лескроарт - Наградата

И той й разказа.

Хънт изслуша Мики, който най-подробно му разказа дума по дума и жест по жест разговора си с Лорейн Хес. Каза дори за симпатичната членка на Батальона, която бе донесла понички с карамелов пълнеж, за — по същество, — желязното алиби на Хес и за сина й Гари с огромните домашни. Докато стигне до описанието на това, колко се е разстроила Хес от мисълта, че може да е по някакъв начин заподозряна, до въпроса й къде е живеела Нешек и шеговития коментар колко бързо е трябвало да кара от там до „Телеграф хил“ след срещата в понеделник вечер, Хънт вече бе проумял, че Мики нарочно шикалкави и го прекъсна.

— Не, че всичко това не е впечатляващо, Мик, но Там каза, че си имал нещо важно.

Вече беше упражнил небрежния си тон, когато бе съобщил на Тамара, затова и сега каза по същия начин:

— Е, не съм сигурен всъщност колко е важно, но там се натъкнах на Ал Картър и го попитах дали не е видял Джим на погребението вчера. Той ми каза, че го е видял. Когато извел Алиша, след като госпожа Комо…

— Зная всичко за това — прекъсна го отново Хънт.

— Ами, може би не е така. — Кратко колебание. — Картър ми каза, че Алиша предложила да закара Джим вкъщи.

След няколко секунди на мълчание, Мики попита:

— Уайът? Тук ли си все още?

— Казваш ми, че твоята Алиша е откарала Джим вкъщи?

— Във всеки случаи, предложила му е. Не зная, дали наистина го е направила.

— Попита ли я?

— Тогава щях да зная със сигурност, нали?

— Не ми се прави на умник. Говорил ли си с нея или не?

— Не.

Хънт бавно издиша.

— Сигурен ли си?

Мики не отговори.

Ново мълчание.

— Уайът?

— Мисля. За нищо не си говорил с нея, откакто я оставихме тази сутрин, включително и за това, така ли?

— Току-що ти казах, че не съм.

— Зная. Просто не искам отново да имаме недоразумения.

— Отново?

— Сещаш се. Като последния път, когато ти казах, че не искам много да се мотаеш с нея, за да си в безопасност, тъй като тя е потенциално заподозряна, а следващото нещо, което правиш, е да я доведеш в дома ми. Такова недоразумение.

— Не съм говорил с нея. Обадих се на теб.

— Да, така е. Добър ход. Мислиш ли, че ще можеш да се въздържиш и да не говориш с нея, преди аз да имам тази възможност?

— Ако така искаш.

— Така искам.

— А кога ще го направиш?

— Дяволски скоро. Може по обедно време да отида. Вкъщи, имам предвид.

— Добре.

— Мик?

— Да?

— Кажи ми истината. Зная, че искаш да й вярваш. И лоялността е чудесно нещо, впрочем. Но това не променя ли донякъде отношението ти към нея?

На Мики му трябваше малко време, за да отговори.

— Опитва се.

Хънт също помълча, после въздъхна.

— Ако е така, остави го да се случи. Не му се противопоставяй, както сестра ти направи с Крейг. Заключи го някъде засега, а после, когато можеш да се справиш, го извади на бял свят и го проумей. Става ли? Това е моят съвет. Може да се наложи да предприемем нещо във връзка с нея по-скоро от три дни. И за тази цел може да ми потрябваш. Ако се стигне дотам. Чуваш ли какво ти говоря?

— Така мисля.

— Искам повече, отколкото само да мислиш така. Не си го измислям аз. Не става въпрос, дали някой иска да вярва в нещо, което не се е случило. Тя каза ли ти за шала, намерен от Джул? Нейния шал?

— Да. В лимузината. Точно тогава решила да се махне от дома си. Помислила си, че ще се върнат за нея. Но го била изгубила още преди няколко седмици.

— И на Девин така е казала.

— Ти и на това ли не вярваш?

— На някои неща е по-трудно да се повярва, отколкото на други.

— И кое му е трудното на това?

— Ами, най-вече фактът, че тя пропуска една мъничка подробност. Нали знаеш, винаги е твърдяла, че не са имали нищо интимно с Комо?

— Убеден съм в това. Не е имала. Сигурен съм.

— И тя така казва. Точно, както ни уверяваше и че той не я е уволнил онази сутрин, а? Не е била интимна и с никой друг там, в „Сънсет“, нали?

— Няма данни за обратното, Уайът. С кого, например?

— С когото и да е. Но аз фактически подозирам Комо, както мисли и Девин.

— И какво общо има това с нейния шал?

— Това е още едно нещо, което не бива да й казваш и още една причина изобщо да не разговаряш с нея. Наясно сме по този въпрос, нали?

— Да. Вече се разбрахме. Няма да говоря с нея, поне докато ти не си говорил. Обещавам. Но какво?

— Такова, че някои си е оставил семето на този шап, Мики. Ето какво.

Хънт затвори телефона и вдигна поглед.

Тамара стоеше на прага на кабинета му.

— Само от това, че е закарала Джим, не следва, че… — започна тя.