Джон Лескроарт - Наградата

— Няма да е лошо.

Те се отправиха към стената до административните офиси и седнаха на два от допълнителните сгъваеми столове, поставени там.

— Вчера се видях с шефа ти на погребението на господин Комо — започна Картър. — Хънт. Е, какво те води отново насам?

— Имам още няколко въпроса към госпожа Хес, но ви видях и реших да ви питам…

Картър го прекъсна.

— Вече казах на твоя господин Хънт, че господин Комо уволни Алиша същата сутрин. Не зная какво мога да добавя.

— Не е там въпросът — поясни Мики. — Или поне не това исках да питам.

— Добре. — Той въпросително наклони глава на една страна.

— Последният път, когато бях тук, вие ми казахте, че познавате дядо ми Джим Пар.

— Да, доста добре.

— Ами, зная, че на погребението е имало много хора, но дали случайно не сте го видели там?

— Всъщност, да, видях го. Защо?

Мики си пое дълбоко дъх и издиша.

— Не се прибра вкъщи. Снощи не се прибра.

Картър се поизправи, лицето му беше замислено и подчертано намръщено.

— Какво? — попита Мики.

— Ами, аз не просто срещнах дядо ти вчера. Не зная, дали си разбрал какво направи госпожа Комо, когато видя Алиша…

— Изритала я е.

— Да, така направи. Или по-скоро, поиска да я изгонят. Не съм сигурен, дали си чул, че аз изпълних тази задача.

— Не знаех.

— Отидох при нея, обгърнах раменете й с ръка, изведох я и двамата се натъкнахме на дядо ти. Останах изненадан, че се познават.

— Да. Тя и брат й ни бяха на гости предишната вечер.

— Така си и помислих. — Той помълча и погледна настрани над главата на Мики. Явно се чудеше дали да продължи. — Знаеш ли — започна накрая. — Когато за пръв път говорихме с теб за наградата, аз не исках никаква част от нея. Не исках да извличам никаква печалба от смъртта на Доминик. Но оттогава… е, това са дяволски много пари. Пари, които могат да променят живота на човек.

— Така е. Но не разбирам накъде биеш.

— Към онова, което казах на шефа ти вчера — за Алиша. Че е била уволнена. Ако се окаже, че тази информация е била нужна на полицията, искам да кажа, за да я арестуват, искам просто ти и господин Хънт да си спомните откъде сте я получили.

— Няма начин да забравим, господине. Но не виждам какво общо има уволнението на Алиша с дядо ми.

— Аз също. Не съвсем. Но просто имам същото чувство като вчера, когато я посочих с пръст. Не ми се иска да го правя. Много харесвам тази млада жена.

— Но…?

— Но зная, каквото зная. — Погледът му прониза Мики. — Тя каза на Джим, че ще го откара вкъщи.

— Алиша го е казала?

Той кимна.

— За нея говорим, нали? Джим беше дошъл с автобуса и щеше да се връща с него, но тя каза, че й било на път и ще го закара. Не искаше и да чуе за друго. — Той поклати глава неразбиращо. — А сега ти ми казваш, че той така и не се е прибрал. Чуваш ли какво ти говоря?

Сърцето внезапно така се разтупка в изпочупените му ребра, че Мики едва не се преви от болка, още повече, че в главата му сякаш нещо експлодира. Той вдигна здравата си дясна ръка към челото и притисна слепоочията си.

— Дай ми минутка. — Едва проговори с пресъхнало гърло: — Трябва ми само още минутка.

Отне му по-скоро петнайсет минути, а когато най-сетне дишането му се нормализира и болката бе овладяна, все още тънеше в абсолютно недоумение какво трябва да предприеме. След като се увери, че Мики в общи линии е добре, и понеже нямаше какво повече да добави, Ал Картър се върна към обработването на пратката с картички.

Щом главата му се проясни достатъчно, първото инстинктивно желание на Мики бе да се обади на Алиша и просто да я попита.

Откри обаче, че не може да го направи. Беше се появила някаква психическа бариера. Все още не знаеше какво означава, но за първи път тежестта на всички доказателства срещу тази жена, на която бе повярвал и на която държеше, наклони везните не в нейна полза. Той не скочи слепешката към извода, че нещо лошо или не дай Боже, трагично, се бе случило с Джим, нито пък че ако е така, Алиша е изиграла някаква роля в него. Обаче възможността за подобно нещо изведнъж стана толкова голяма, че стомахът му се сви. Допринасяше и голата реалност на факта, че както току-що бе разбрал, Алиша е била последният човек, който е видял Джим и е знаела къде е той. При всички тези обстоятелства внезапно — много внезапно — Мики установи, че вече няма желание да й прави услугата да не се съмнява в нея. И това, повече от всичко друго, го разтърси из основи. С нежелание си даде сметка, че се е върнал в лагера на Хънт и наново претегля не само признанието на Алиша, а и почти всичко, което му бе казала за себе си и за връзката си с Доминик Комо.