Джон Лескроарт - Наградата

Появи се и психическа болка. Мики знаеше, че Хънт — човек с опит, интелигентен, който не се поддаваше лесно на емоции и фантазии, — не повярва на Алиша. Явно той гледаше на признанието й, че е излъгала полицията, по съвършено различен начин от Мики. За Мики то представляваше разголването на една измъчена душа, на която изцяло можеше да се вярва. За Хънт, от друга страна, въпросното признание в голяма степен подпечатваше извода, че тя е главната заподозряна в убийството на Комо. Както и в това на Нешек.

И въпреки, че въставаше срещу тази мисъл с всяка фибра на тялото си, Мики не можеше да я прогони от ума си. Ами ако тя си играеше с него, понеже виждаше, че е влюбен в нея?

Припомни си как сам обясняваше на Хънт, че винаги може да познае, дали някой е добър човек. Мики знаеше как щеше да отговори шефът му, ако друг му кажеше същото — боже, какъв глупак!

Разбира се, че никога не знаеш, дали някой е добър човек. Нито дали е лош. Или какъвто и да е. Просто с течение на времето виждаш достатъчно от човека и решаваш дали да се довериш на онова, което според теб представлява.

А дори и Мики не би спорил, че след като уж си преценил нечий характер, пак могат да възникнат аномалии. Добрите хора вършат лоши неща през цялото време, понякога по погрешка, понякога защото са изгубили себе си поради химическо или алкохолно влияние, а най-вече защото точно интелигентните добри хора вършат глупави и лоши неща. Да заявиш просто така, че можеш да познаеш, дали някой е добър човек или не, беше не само вроден идиотизъм, но и с нищо не помагаше. Със сигурност така не можеше нито да се обясни, нито да се предвиди нечия вина или невинност.

Въпреки тези свои мисли обаче с целия си разум той бе склонен да застане зад едно малко по-различно и все пак уместно твърдение: Алиша Торп можеше да е както добър, така и лош човек (бе изказала поне една опашата лъжа в решаваща ситуация), но нямаше никакъв начин да си я представи брутално да убие не един, а двама души.

Стигнал дотук, Мики отново се върна на фундаменталния въпрос: защо й е трябвало да се връща при него, вместо просто да се омете? Какво, питаше се той, я задържаше тук? Ангажиментът на Мики към нея нямаше да спре ченгетата да я арестуват, ако се стигнеше дотам. Всъщност, разсъди той, дори самият факт, че се върна при него, доказваше, че тя отчаяно желае истинският убиец да бъде заловен. Защо иначе не избяга веднага, след последния разпит на Джул и Русо? Вместо това, бе разбрала, че той е в болницата и бе хукнала към него.

Защо би го направила, ако не вярваше, че Мики е в състояние да я спаси? Тя действително бе невинна и се доверяваше на единствения човек, който безрезервно й вярваше, ето защо.

За съжаление, имаше и други, по-обезпокоителни възможни отговори. Но нека Уайът Хънт се мъчи с тях, Мики нямаше да го направи.

Дори ако това означаваше да вбеси шефа си, както и стана.

Дори, ако щеше да му струва работата, а като нищо би могло.

Поуката от цялата история бе, че става въпрос за доверие. А за добро или зло, Мики й вярваше. Имаше й доверие. Ако тя лъжеше и го предадеше…

Той обаче поклати глава. Това нямаше да се случи. Нямаше и да си го мисли.

Русо и Джул отново бяха паркирали пред дома на Алиша.

— Имам удивително усещане за дежа ву — каза Джул. — Нали вчера по същото време пак я нямаше вкъщи?

— По-късно си беше, но си прав.

— Къде ли ходи?

— Най-вероятно да си убива жертвите. Само дето тия дни кара сърф.

— Убива хора, преди да отиде на работа?

— Точно така. Обикновено. Ако не е прекалено заета със сърфирането или пък вълните не струват. И не забравяй, че после трябва да се изкъпе, както от убийствата, така и от сърфирането, или пък и от двете, да се облече и да е готова да посреща клиенти.

Джул кимна мъдро и си погледна часовника.

— Колко време и даваш?

Стояха тук вече около половин час. Първоначално бяха тръгнали към дома на Нанси Нешек, за да се огледат из квартала, но мисълта да се бъхтят в дъжда до предимно празни къщи и да се мъчат да говорят с богаташи, които не си даваха труда дори да погледнат през прозорците, убеди и двамата да направят още един опит да разпитат Алиша Торп. След идентифицирането на шала предишния ден и двамата мислеха, че тя е на път да се пречупи, а Русо вече бе на мнение, че макар да не знаеха със сигурност чия е спермата, можеха да й сервират новината, която бяха скрили предния път, за наличието на сперма върху шала, и да видят дали това най-накрая няма да я накара да се огъне.