Алън Брадли - Номерът с въжето

— Трагична злополука ли? Не, инспекторе. Не мисля така.

Той подсвирна тихичко.

— Виждате ли това? — продължих аз. — Някой е изрязал изолацията на кабела и е оголил жицата, а после е защипал отгоре с щипката, за да го прикрие. Другият край на щипката е закачен върху края на лоста на Галигант.

— И така лостът е бил поставен под напрежение — допълни инспекторът. — Умишлено предизвикано късо съединение.

— Точно така — отвърнах аз. — Ето, виждате ли нагара, където е ударила искрата? Забелязвате ли как дървото отдолу е обгоряло леко?

Инспектор Хюит се наведе да го разгледа отблизо, но не каза нищо.

— Струва ми се — добавих аз, — че велосипедната щипка е поставена тук чак след първото представление. В противен случай следобед Галигант нямаше да падне на сцената.

— Флавия, обещай ми, че няма да обсъждаш този въпрос с никого. Не бива да казваш нито думичка, разбираш ли?

Изгледах го за миг, сякаш самата мисъл да направя подобно нещо, крайно ме обижда.

— Убили са го с токов удар, нали? — попитах.

Инспекторът кимна.

— Доктор Дарби каза, че това е най-вероятната причина за смъртта. Ще получим резултатите от аутопсията по-късно днес.

Ще получим резултатите от аутопсията ли? Нима инспекторът включваше и мен в групата? Нима ме считаше за част от екипа? Трябваше много внимателно да подбера думите си.

— И думичка няма да кажа. Ако проговоря, да пукна…

— Благодаря ти, Флавия — рече той твърдо. — Достатъчно е просто да обещаеш. А сега изчезвай и ме остави да работя.

Да изчезвам ли? Какво нахалство! Какво безочие!

Опасявам се, че на излизане издадох доста груб звук.

Както и подозирах, Фели още флиртуваше с Дитер под дъба.

Татко стоеше до вратата на църквата с озадаченото изражение на човек, опитващ се да реши дали да се притече на помощ на някого, влязъл неразумно в клетката на тигър, но не бе съвсем наясно кой от двамата обитатели на клетката се нуждае повече от помощ.

— Фели — обади се най-накрая той. — Не бива да караме госпожа Малит да чака.

Стомахът ми се сви веднага. Днес беше неделя, денят, в който ни хранеха насилствено като гъски с провалилите се кулинарни експерименти на госпожа Малит. Например пълнен свински дроб се поднасяше цял на масата и трябваше да мине за вкусно печено.

— Татко — каза Фели и направо хвана бика за рогата, — запознай се с Дитер Шранц.

Татко, разбира се, като всички в Бишъпс Лейси, знаеше, че в околията работят германски военнопленници. Но до този момент никога не бе принуждаван да разговаря с някого от мъжете, които в салона в Бъкшоу все още наричаше Врага .

Той протегна ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, господине — каза Дитер и видях, че татко се смути от съвършения английски на немеца.

Ала преди да успее да отговори, Фели изстреля следващия залп:

— Поканих Дитер на чай. И той прие.

— Ако сте съгласен, разбира се — добави Дитер.

Татко изглеждаше слисан. Той извади очилата от джоба на жилетката си и започна да ги лъска с носната си кърпа. За щастие, тъкмо в този миг пристигна леля Фелисити.

— Разбира се, че е съгласен! Хавиланд не е злопаметен, нали, Хави?

Като на сън татко се огледа и каза, без да се обръща конкретно към някого:

— Какво странно време.

Незабавно се възползвах от този миг на объркване:

— Вие тръгвайте, не ме чакайте. Само ще се отбия да видя дали Ния е добре. После се прибирам право вкъщи.

И никой не понечи да ме спре.

Къщата на госпожа Малит беше сгушена в далечния край на Коблърс Лейн — тясна, прашна уличка, която минаваше на юг от главната улица и свършваше при няколко стъпала. Домът й беше уютно местенце с ружи в двора и с една рижа котка, дремеща на слънце. Алф — съпругът на госпожа Малит, седеше на пейка в двора дялкаше свирка от върбов клон.

— Я виж ти — каза той, когато ме видя на портата. — На какво дължим тази изумителна чест?

— Добро утро, господин Малит — поздравих и с лекота превключих на най-милия си и невинен глас. — Надявам се, че сте добре.

— Горе-долу, ако не броим проблемите ми с храносмилането. Понякога коремът ми подскача като кенгуру… друг път гори като Рим.

— Съжалявам да го чуя — отвърнах напълно искрено. Не само семейство Де Лус бяха подложени на кулинарните мъчения на госпожа Малит.

— Я пробвай — подаде ми дървената свирка Алф. — Да видим дали ще успееш да призовеш някоя фея.

Взех издялканото парче дърво и го допрях до устните си.

— Може би е по-добре да не свиря. Не искам да събудя Ния.