Брадли Уест - Море от лъжи

На 8 март 2014 година полет 370 на малайзийските авиолинии от Куала Лумпур (Малайзия) за Пекин изчезна от радарните екрани и оттогава не са виждани нито самолетът, нито пасажерите. „Море от лъжи“ адресира много почерпани от живота теми, като се започне с изчезването на МН370, но героите и събитията са измислени и читателят не трябва да си прави фактологични изводи от историята, която следва.

Събота следобед, 8 март: Айнме, Бирма

Колата на посолството „Хюндай Соната“ пътуваше на запад извън Рангун. Главата на Боб Нолан пулсираше. Докато се бореше с гаденето, той премисляше отново заредения със скоч снощен разговор със Сам Хекър от УБН 1 1 УБН — Управление за борба с наркотиците. (вж. в края на книгата списъка на съкращенията). — Б.пр. . Бе казал на Хекър, че в края на март той и ЦРУ ще се разделят след почти трийсет и три години работа. Братя по оръжие, страдали в ръцете на политици, кариеристи и некадърници в съответните им агенции, Хекър и Нолан обърнаха по половин бутилка от кехлибарения нектар, който сега разяждаше лигавицата на стомаха му и му напомняше, че е гладен.

Нолан бе потвърдил, че ДЦ 2 2 ДЦ — Директор на централа на ЦРУ (изнесено зад граница бюро в състава на посолството) (от Chief of Station — COS), еквивалент на руския „резидент“. — Б.пр. — Рангун Лойд Матюс е манипулатор с безгранични амбиции. Нолан, който бе базиран в Сингапур криптоаналитик на ЦРУ, не можеше по никакъв начин да помогне на Матюс в кариеристичните му домогвания, затова Матюс се отнасяше с Нолан като с общ работник в семейното си имение в Мартас Винярд. Нолан бе щастлив да се погаври с Матюс и разказа няколко истории от кухнята на Компанията 3 3 Вътрешно използвано от служителите прозвище на ЦРУ. — Б.пр. , които накараха Хекър да се смее гръмогласно.

Но някъде дълбоко в подсъзнанието му го глождеше въпросът „Какво, по дяволите, правиш?“. Привидно на кратка почивка преди пенсионирането си, уж за да посети стар състудент, преподавател в международен университет, по-рано в съботната утрин Нолан се отзова на спешното привикване от страна на ЦРУ. Последваха бърз душ, избръсване и чуване по новините на новината за изчезналия самолет на малайзийските авиолинии, а след това такси до пристройката на посолството. Там бе получил 20-минутен инструктаж, преди да събере багажа си, за да може да бъде сложена отметка на последната изброена възможност в списъка за проверка на ЦРУ, озаглавен „Може ли МН370 да бъде тук?“. По същество един провален съботен ден.

Умората вследствие на махмурлука в комбинация с нарколептичния ефект от спирането и тръгването на тласъци надделяваше над моментните пристъпи на ужас от набиването на спирачки, раздиращите ушите клаксони и спасяването на косъм от сблъскване. След два часа изтезание болките във врата от клатенето на главата във всички посоки бяха толкова силни, че нямаше смисъл повече да се преструва, че спи. Изправи предната седалка и се огледа. Шофьорът му Кяо му подаде джипиеса — бяха само на двайсет и пет километра от Айнме, последната точка, преди да излязат от картата. Селският трафик беше рехав, но за сметка на това разнороден: трактори, волски каруци, камиони, велосипеди, мотопеди, мотоциклети и стари леки коли. Беше като поставена в Третия свят видеоигра, но с истинска кръв, макар от нея да се проливаше изненадващо малко.

Всяка страна си има своята култура на шофиране, която е добра за нейните жители, но не и за гостите на страната. Шриланкийците се ужасяваха да шофират по пътищата на Индия, докато индийците не можеха да се справят в Бангладеш. Сфинктерът на Нолан се свиваше спазматично почти навсякъде, включително в смятания за дисциплиниран Сингапур. Посещението и Бирма не се бе оказало много по-различно. Макар да не се бе замислял над това досега, всъщност будистките страни бяха най-опасните от всички. Вярата в прераждането определено допринасяше за безразсъдността на шофьорите в Бирма и Шри Ланка. Но хиндуистка Индия с лекота печелеше първото място. Шофьорите от низшите класи, търсещи прераждане, несъмнено бяха мотивирани да се хвърлят с колите си в пропасти и към по-светло бъдеще. В Айнме имаше съвременна бензиностанция, няколко ресторанта с ламаринен покрив и магазини, в които се продаваше всичко — от дървесина до дрехи и тенджери за готвене на ориз.