Брадли Уест - Море от лъжи

— Точно така, Роб. Всъщност дойдох в Бирма на предпенсионен отпуск, за да се видя с един приятел. И се съгласих да отскоча дотук, за да направя услуга на ДЦ-то…

— Лойд Матюс? Този некомпетентен гъзолизец? Че той не може да пласира курва на кредит в затвор. Защо те е изпратил в тия шибани тресавища?

— Изглеждаше като по-лесно от това да се промъкна в провинция Шан и да свърша с набучена на копие глава. Роб, търсим МН370 — малайзийски самолет, изчезнал снощи към полунощ. Някакви ебалници в Лангли решили, че може да е кацнал в Шан или Качим. Какво да ти кажа, убивам си следобеда, като правя услуга на Матюс.

— Дай да ти видя портфейла. — Нолан се подчини и Телър провери името му. Погледна Нолан отново и каза: — Мислиш си, че разбираш, но си глупак. Роб Телър вече го няма. Аз съм Джей Тофър. Живея тук отдавна и отговарям за охраната на имението на покойния Кун Са. Това, което трябва да направиш, е да се махнеш по дяволите оттук и никога да не се връщаш. Не знам какво си мислиш, че си видял, но това е само зарязан строеж на тъп проект за платена магистрала. Почнахме го по евтиния начин, но безплатната работна ръка свърши и спряхме. Край… Финито. Ясен ли съм?

— Пределно, господин Тофър.

— Хубаво. Ако отново ви сгащя тук с… — той погледна към шофьора на Нолан — господин Напикани гащи, или ако някой от посолството някога реши да ни посети, ще приема предизвикателството лично. — Телър пак прегледа паспорта на Нолан. — Имаш ли деца?

— Да, Роб… ъ-ъ, и Джей… дъщеря и син.

— Аха. Да, ето ги… Красиви деца. Поздравления. И жена ти си я бива. Ако някога отново видя някой от хората на Матюс или теб самия, ще ти пратя с колет парчета от семейството ти. Дайте ми сега мобилните си телефони и джипиеса.

Нолан и Кяо се подчиниха. Телър беше извадил три снимки от паспорта на Нолан и многозначително ги прибра в джоба на ризата си. След като свърши с портфейла, го хвърли на капака на хюндая и подхвърли ключовете за колата на Кяо. Ключовете се удариха в гърдите му и паднаха на земята. Нолан прие това като разрешение да свали ръцете си.

Един от главорезите стартира ескалейда, а Телър и другият се качиха в него. Нолан и Кяо останаха неподвижни, докато зеленото чудовище не се скри от погледите им.

Събота следобед, 8 март: делтата на Иравади, Бирма

Кяо с мъка се изправи. По бузите му се стичаха сълзи, залиташе.

— Какво стана, преди да се върна? — попита Нолан.

Кяо изпъна напред лявата си ръка и хвана китката ѝ с дясната.

— Той… промуши… ръката ми.

Нолан бързо се приближи и погледна. Когато Кяо пусна китката си, от нея бликна кръв. На мястото, където бе коленичил преди малко, тревата бе окървавена.

— Олеле… Това не е добре. Можеш ли да си мърдаш пръстите?

Кяо беззвучно произнесе „Не“ и поклати отрицателно глава.

Нолан прибра портфейла си и забеляза вдлъбнатината и малкия процеп в капака на двигателя, където бе проникнал върхът на ножа, след като бе пронизал китката на Кяо. Удар, нанесен жестоко.

— Трябва да те види лекар. Скоро съвсем ще се стъмни. Дай ми ключовете и ме насочвай за най-краткия път до града, след като ти превържем раната. — Нолан вече действаше — прибра портфейла на Кяо в задния джоб на шофьора и отвори багажника, без да спира да говори: — Какво стана? Просто ядоса Телър или се опита да избягаш?

— Не.

— Той каза ли ти нещо?

— Попита ме за името ми и погледна картата ми от посолството. Попита за теб. Отговорих му, че си човек от посолството в Сингапур. Заплаши ме, че щял да ми пререже гърлото, ако съм го излъгал. Взе документите ти от задната седалка. Опитах се да го спра. Той ме сграбчи за ръката, натисна я върху капака и я прободе… ножът направо мина през нея. И тогава се върна ти.

Сърцето на Нолан се разтуптя пак. Не се беше главоболил да преглежда папките от Мили, така че нямаше представа какво бе имало в тях, освен зърнистата сателитна снимка. Черният кръг около маскираната сграда и джипиес координатите на гърба щяха да са достатъчни, за да разкрият на Телър каквото е нужно. Всичко останало щеше само да дозабие пироните в ковчезите им. А когато Телър видеше достатъчно, щеше да обърне зеления звяр и да се върне да ги довърши.

— Дай ми ключовете. Трябва да ти видя ръката. — Нолан извади ключа лула от калъфа за ремонт в багажника, свали тънкия платнен колан от карго панталона си и импровизира турникет, който можеше да стяга или отпуска с половин завъртане на ключа. Дръж го толкова стегнато, колкото можеш да издържиш. Трябва да спреш кървенето. — Беше подчертано спокоен. Намести Кяо на предната седалка и му сложи предпазния колан. Запали двигателя и бързо потегли.