Алън Брадли
Номерът с въжето
Посвещавам и тази книга на Шърли.
Сър Уолтър Райли към сина си
„Те трите бързо разцъфтяват, избуяват,
бавно се отдалечават.
Но в уречен ден отново те се срещат.
А срещнат ли се, всяко потъмнява.
Дървото, Тревата и Шегобиеца са те:
Дървото за бесилка е насечено;
Тревата стяга торбата на обречения;
а Шегобиеца, скъпо ми момче, вещае.
Помни, синко, докато трите са далеч —
дърветата цъфтят, децата тичат.
Но когато се сберат,
дървото гние,
примката на врата се надява
и детето бавно задушава.“
Какво по-хубаво място за изповед от края на криминален роман? Според великия Ерик Партридж думите знание (knowledge) и признание (acknowledgement) произлизат от средноанглийския глагол knawlechen, който означавал не само знание, но и изповед и признание. Затова веднага ще си призная, че разполагам с помощта на доста съучастници.
На първо място сред тези заговорници са моите редактори: Бил Маси от „Орион Букс“; Кейт Мисиак от „Рандъм Хаус“ и Кристин Кокран от „Дабълдей Канада“. Вечно ще съм им задължен за непоклатимата им вяра във Флавия. Бил, Кейт и Кристин се превърнаха в част от семейството ми.
Искам отново да благодаря на скъпите си приятели доктор Джон и Джанет Харланд, които ми помогнаха изключително много. От великолепните идеи до оживените ни разговори на по хамбургер, те винаги са били безкрайно търпеливи приятели.
Натали Брейн, Хелън Ричардсън и Джулиет Юърс от „Орион Букс“ в Лондон винаги бяха услужливи и усмихнати.
Литературният ми агент Денис Буковски се труди усърдно, за да разбере светът за Флавия. Искам да благодаря и на Джерико Буендя, Дейвид Уайтсайд и Сюзън Морис от агенция „Буковски“, които ме спасиха от тревогите за хиляди дребни подробности.
Най-искрени благодарности на Никол от „Епъл“, чиято вълшебна пръчица превърна една история от потенциална трагедия в триумф с онлайн поддръжката си. Благодаря ти пак, Никол!
Благодаря на Кейт Мисиак, Нита Тоблиб, Лойел Коулс, Рандал Клайн, Джина Уочтъл, Териса Зоро, Джина Сентрело и Алисън Маскиовечио от „Рандъм Хаус“ в Ню Йорк, които ми устроиха посрещане, което никога няма да забравя. А да имаш Сюзън Коркоран за рекламен агент, е мечта за всеки писател. Благодаря и на коректорката си Кони Мънро.
Благодаря и на Асоциацията на американските книгоразпространители за това, че ме поканиха на обяда си в „Бук Експо Америка“. За щастие се оказах на една маса със Станли Хадсел от „Маркет Блок Букс“ от Трой, Ню Йорк, който е лицето на независимите книгоразпространители. Говорихме си цяла вечер.
Благодаря на Ан Кингман и Майкъл Кайнднес от „Букс он дъ Найтстенд“ за непоклатимата им вяра в мен. Когато случайно срещнах Майкъл, установих, че макар да живее в малко градче в най-малкия щат, той е един от най-големите фенове на Флавия.
Благодаря на Дейвид Томпсън и Макена Джордън, Бренда Джордън, Мишел Макнамара и Катрин Прийст от „Мърдър бай дъ Бук“ в Хюстън, които ме накараха веднага да разбера защо толкова хора обожават Тексас. Сега и аз съм един от тях.
Благодаря на Сара Бордърс и Дженифър Шуорц от обществената библиотека на Хюстън, които работиха на двойни смени, за да ми изготвят справки.
Специални благодарности на Джонатан Топър от „Топър Стампс“, който се занимава с марки и пощенски сувенири в Хюстън, задето отдели от времето си, за да ми покаже очарователна изложба от марки „Черно пени“.
Благодаря на Джон Демърс от „Делишъс Мисчийф“, който успя да превърне едно дълго интервю в истинска наслада.
Благодаря и на представителите на „Рандъм Хаус“ в Хюстън Лиз Съливан и Джиана Ламорте, че ме накараха да се почувствам у дома си.
Най-дълбоки благодарности на легендарната разпространителка на книги Барбара Питърс от Скотсдейл, Аризона, за това, че е прекрасна домакиня. Макар да е по-млада от мен, Барбара е моята отдавна изгубена близначка.
Благодаря и на сътрудниците й Патрик Миликън, Джон Гудуин и Уил Ханиско, които любезно ми позволиха да надзърна зад кулисите на пълна с клиенти книжарница и през това време ми поднасяха напитки.
Благодаря и на Леса Холстин и Като Джонсън за една специална вечер, по време на която си бъбрихме дълго за всичко под слънцето.
Благодаря на Ким Гарза от библиотеката в Темпе за това, че организира един прекрасен следобед с оживени дискусии. Още нося в мислите си всички онези щастливи лица. Благодаря ви, Темпе!
Читать дальше