Брадли Уест - Море от лъжи

Той направи няколко снимки с фотоапарата на телефона си, но знаеше, че ще се окажат прекалено размити, за да има някаква полза от тях. Слънцето залязваше. Тръгна по обратния път, без да прави повече опит да се крие, както на идване: разчиташе на спускащия се здрач. Искаше да се прибере в града.

След четирийсет минути бе почти там, откъдето бе тръгнал. Докато слизаше по последния склон сред високата трева, видя среднощносинята служебна соната, блокирана от масивен гористозелен „Кадилак Ескалейд“. Кяо беше на колене пред хюндая с наведена глава и ръце на слабините. След малко шофьорът му се превъртя и се загърчи по гръб.

— Мамка му! — възкликна Нолан. Веднага позна зелено-кафявата униформа и стойката. От това разстояние военният изглеждаше също като американските войници в Ирак, които го бяха защитавали с телата си, докато той бе свързвал подслушвателни устройства към телефонните кутии. Нолан автоматично вдигна ръце миг по-късно, когато в периферното му зрение отляво отзад изникна втори униформен, въоръжен с тактическо оръжие. Един господ знае от колко време Стрелец-2 го бе следил. Този път Нолан се вгледа по-добре. Тези оръжия бяха същите като на рейнджърите във Фалуджа. Дори жилетката за окачване на оръжията изглеждаше идентична.

Докато Нолан изминаваше последните десетина метра до колата им. Кяо се изправи. Залиташе. Стрелец-1 веднага излая:

— На колене! Ръцете на тила!

Невидим до този момент трети се размърда на задната седалка на джипа. Слезе, изправи се и затвори вратата на колата, без да се обръща към тях. Беше с тъмносиня риза и черна бейзболна шапка. Широкоплещест, но доста под високия метър и осемдесет и пет Нолан. Мъжът се обърна и се видя, че е възрастен представител на бялата раса. Пристъпи напред към двамата си пленници, без да изпуска Нолан от очи.

Нолан не изчака подкана — коленичи до Кяо и сплете пръсти на тила си. „Край на карго панталоните ми“, мина му през ума, докато гледаше оръфаните си колене.

Погледна нагоре към мъжа с бейзболната шапка. Огледалните слънчеви очила, обхващащи лицето му до слепоочията, заслоняваха набръчкано, потъмняло от слънцето лице, обрамчено от оредяла бяла коса.

Шефът изръмжа през дебелите си устни:

— Иди там. — И посочи капака на хюндая. Нолан — отчете американския акцент — се подчини и зачака следващите заповеди. Враждебно настроеният мъж проговори отново: — Окей, приятел. Шофьорът ти вече ми каза, че си от американското посолство. Чий го дириш тук?

Нолан беше разпознал гласа. И… лицето.

— Роб? Робин Телър? Аз съм Нолан… Боб Нолан. Банкок, 1985-а. ЦРУ.

— Не те познавам. И нямам представа кой е Телър. Така че забрави за голямото приятелство с мен или след минута ще копаете собствените си гробове.

Нолан разбра, че вече трябва да се моли за живота им.

— Роб, аз съм Боб Нолан от отдела за контраразузнаване в Банкок. Работехме с Нед Уиндам, Франк Каултър и с теб по разчистването в „Дабъл Лама Трейдинг“ през 1985-а. Тогава ти донесох паспорта, с който се измъкна.

Робин Телър беше може би най-лошият пример за американски военен, който Нолан бе виждал. След провала с „Дабъл Лама Трейдинг“ през 1985-а изпълнителният директор Телър бе свикал заседание на борда на директорите и бе казал на подчинените си директори, че ако някой от тях някога проговори пред когото и да било, ще убие съпругите им пред очите им. Телър беше страховит бивш рейнджър от Виетнам със специализация в наказателните операции срещу анти правителствени формирования. Обогатяваше гардероба си с гердани от човешки уши.

— Свали си очилата и шапката, но си дръж ръцете на тила. — След пауза, през която Нолан се състари с пет години, последва: — Проклет да съм! Шибаният Боб Нолан!

— Да, да, аз съм, Роб — Пенсионирам се в края на март след почти трийсет и три години работа. Така че… моля те, пусни ни да си ходим.

Никой от пазачите не реагира на затоплянето в отношенията им: оръжията им си останаха насочени право към тях.

— И още си зад бюро, използваш ШЕУ 6 6 ШЕУ (от OTP — one time pad) — шифър/шифроблокче за еднократна употреба: таблици със случайни числа, предвидени за еднократно заместване на буквите от открития текст с букви на отместване в азбуката, дадено от числата в таблицата. Този тип шифри са теоретично неразбиваеми, ако таблицата се използва само веднъж (в криптографията е известен проектът „Венона“, когато американски криптоаналитици в продължение на 40 години успешно разшифроват съветски криптограми, шифровани в нарушение на правилата с дублирани ШЕУ). — Б. пр. и слушаш нощем късовълновия си приемник?