Алън Брадли - Номерът с въжето

— Разбира се — усмихна се инспекторът, — но трябва ти да ги кажеш, за да е официално.

— Флавия де Лус, Бъкшоу — отвърнах доста хладно и той ги записа.

— Благодаря ти. А сега, Флавия, в колко часа влезе в залата?

— В осемнайсет и четирийсет, точно на секундата. Пристигнах със семейството си с такси. С таксито на Кларънс Мънди.

— През цялата вечер ли беше в залата?

— Разбира се. Дойдох и си поговорих с вас, не помните ли?

— Помня. Моля те, отговори на въпроса.

— Да.

Трябва да си призная, че инспекторът вече много ме ядосваше. Надявах се да си сътрудничим: да му дам подробно, красноречиво описание минута по минута на трагедията, разиграла се — едва ли не в скута ми — тази вечер. Сега обаче видях, че с мен ще се отнасят като с поредния недодялан зрител.

— Говори ли с господин Порсън преди представлението?

Какво искаше да каже с това? Срещах се и разговарях с господин Порсън няколко пъти през последните три дни. Ходих с господин Порсън до фермата Кълвърхаус и чух караницата му с Гордън Ингълби в Гибът Уд. И това не беше всичко, което знаех за Рупърт Порсън. Изобщо не беше всичко.

— Не.

И аз можех да играя тази игричка.

— Разбирам. Благодаря ти. Това е всичко.

Шах и мат.

— Можеш да си вървиш — добави инспекторът и погледна към ръчния си часовник. — Сигурно вече трябваше да си в леглото.

Как смееше само! Вече трябвало да съм в леглото! С кого си мислеше, че говори той?

— Може ли да попитам нещо?

— Да, но е възможно да нямам право да ти отговоря.

— Рупърт… искам да кажа господин Порсън… от токов удар ли умря?

Инспекторът ме изгледа изпитателно и видях, че обмисля внимателно отговора си.

— Има такава вероятност. Лека нощ, Флавия.

Опитваше се да ми замаже очите. Рупърт се бе опържил като риба и инспекторът го знаеше много добре.

Зад куклената сцена продължаваха да изгарят крушки, когато се върнах до татко на първия ред. Фели и Дафи се бяха запилели някъде.

— Мънди ги закара у дома — обясни той.

— След минутка съм готова — казах аз и тръгнах към тоалетната. Никой никога, през която и да било епоха, не би спрял жена, тръгнала към тоалетната.

В последния момент смених посоката и се шмугнах в кухнята, където заварих да се разпорежда господ Малит. Беше приготвила огромен чайник с чай и беше сложила чаши с издигаща се от тях пара пред Ния и сержант Улмър, които седяха на една ниска масичка.

Ния ме видя преди сержанта и очите й проблеснаха — ала само за миг — като на стреснато животно. Тя поклати глава почти незабележимо, но ясно разбрах какво иска да ми каже.

Женският телеграф в действие. Потрих небрежно нос, за да й покажа, че съм получила съобщението.

— Благодаря, госпожице Гилфойл — рече сержантът. — Много ни помогнахте.

Гилфойл ли? Това ли беше фамилията на Ния? За пръв път я чувах.

Сержант Улмър пресуши чашата си на една глътка без забележими странични ефекти.

— Превъзходен чай, госпожо Малит — затвори тетрадката си той. После събра формулярите и с любезно кимване към мен се върна в залата.

„Стомахът на този човек трябва да е като горивното отделение на кораб“, помислих си аз.

— Та така, скъпа, тъкмо казвах, че няма смисъл да се връщаш в Кълвърхаус тази вечер — рече госпожа Малит. — Повече от час вали като из ведро. Реката сигурно ще е преляла ужасно и ще е опасно да я прекосиш. Освен това никой не би очаквал от теб да спиш в палатка на мокра нива при тези обстоятелства, ако ме разбираш. Алф купи един голям чадър, под който ще се поберем и тримата, а живеем и съвсем наблизо. В стаята на нашата Агнес не е спал никой, откакто се изнесе от къщи, за да стане стенографка. На тринайсети ноември се навършат шест години оттогава. С Алф я превързахме в нещо като олтар. Има отделен котлон и пухен дюшек. И изобщо не се опитвай да възразяваш, защото няма да ти позволя.

Очите на Ния плувнаха в сълзи и, убийте ме, не можех да разбера от скръб ли плаче, или от радост.

Бих дала цяла гвинея, за да науча какво си говориха татко и Догър на задната седалка на таксито, но истината беше, че задрямах. Парното беше пуснато докрай заради студения от дъжда нощен въздух, чистачките свистяха тихо по предното стъкло в мрака и не успях да се преборя със съня. И бухал нямаше да остане буден в тази обстановка.

Когато татко ме събуди пред входа на Бъкшоу, влязох в къщата и изкачих замаяно стълбите до стаята си, твърде уморена дори да се съблека.

Сигурно съм заспала с отворени очи.