Алън Брадли - Номерът с въжето

Щрак!

Когато Рупърт падна, Ния скочи и се спусна към сцената, но после спря и замръзна на място. Чудно, но никой, дори и аз, не отиде при нея, а сега, вече след минути, тя се отправяше бавно към кухнята, закрила лице с ръце. Зачудих се дали това е закъсняла реакция. Или пък беше нещо друго?

Полицай Линет излезе с тежка стъпка пред сцената с навитото платнище под мишница и голямото джобно ножче, с което бе прерязал въжетата му, в другата ръка. Двамата с викария бързо опънаха платното между две изкуствени дървета и така препречиха гледката към покойника.

Всъщност не знаех официално, че Рупърт е мъртъв. Макар инспектор Хюит със сигурност да бе проверил дали е жив, когато се качи на сцената първия път, не го чух да вика линейка. Доколкото знаех, никой не се опита да го съживи. Всъщност, изглежда, никой не гореше от желание да докосне тялото. Дори доктор Дарби не се спусна да го спаси.

Всичко това, разбира се, се случи за много по-кратко време, отколкото ми бе нужно да го опиша: на практика едва ли бяха минали повече от пет минути.

После, както инспекторът каза, че може да стане, лампите отново угаснаха.

Първо изпитах чувството, че съм се потопила в, както Дафи се изразява, „непрогледните води на Стикс“, а госпожа Малит го нарича „празника на слепците“. Госпожа Малит, между другото, седеше неподвижно, както бе седяла от началото на представлението, като восъчна фигурка с лека усмивка на лице. Предполагах, че в се още се усмихва нелепо в тъмното.

Стояхме сред такава тъмнина, която в първия миг сякаш парализира всичките ти сетива.

Но после осъзнаваш, че не всичко е толкова черно, нито пък толкова тихо, колкото си си мислил. Точици светлина се просмукваха например през протърканите завеси, с които бяха покрити прозорците още отпреди войната, и макар навън почти да се бе стъмнило, светлината беше достатъчна да даде бегла представа за обстановката в залата.

Иззад завесите се чуха целеустремени стъпки и платнището, опънато пред куклената сцена, изведнъж бе осветено отзад от мощния лъч жълта светлина на прожектор.

Сега започна страховитото представление на сенките. Силуетът на доктор Дарби докосна тялото, несъмнено, за да провери за признаци на живот. Можех да му спестя тази разправия.

Сянката поклати глава и публиката въздъхна силно. Прецених, че сега, след като Рупърт официално бе обявен за мъртъв, инспектор Хюит щеше да нареди нищо да не бъде докосвано, докато от Хинли не пристигне сержант Улмър с фотоапарата си.

През това време леля Фелисити тършуваше в чантата си за още бонбони и вдишваше и издишваше шумно през носа. От лявата ми страна Дафи шептеше на Фели, но тъй като татко, който седеше между нас, си прочистваше гърлото през равни интервали, както когато нервите му бяха опънати, не успях да чуя какво точно си казват.

След, както ми се стори, ужасно дълго време, лампите отново светнаха и всички запримигвахме.

Госпожа Малит попиваше очи с носна кърпа, раменете й се тресяха и осъзнах, че тя плаче тихичко. Догър също го забеляза. Той й подаде ръка, на която тя се облегна, без да вдигне очи, и я поведе към кухнята.

След по-малко от минута той се върна.

— Ще се почувства по-добре сред тенджерите и тиганите — прошепна ми, докато сядаше на мястото си.

За миг изригна светлина, която обезцвети всичко в залата, и аз, заедно с всички останали, се обърнах й видях, че сержант Улмър е пристигнал. Той беше монтирал големия си фотоапарат върху триножник на балкона и тъкмо ни бе заснел. Светкавицата проблесна за втори път и ми се стори, че на втория кадър ще се вижда само море от вдигнати нагоре бели лица. Което пък може би беше точно онова, което искаше да заснеме.

— Моля за внимание — каза инспектор Хюит, който бе излязъл иззад черните завеси и сега стоеше по средата на сцената. — Със съжаление трябва да ви съобщя, че стана злополука и господин Порсън е мъртъв.

Въпреки че този факт вече трябваше да е станал очевиден, потвърждението предизвика вълна от шумове сред публиката: смесица от ахвания, викове и развълнуван шепот. Инспекторът изчака търпеливо всички да утихнат.

— Опасявам се, че ще ви помоля да останете по местата си още малко, докато запишем имената и адресите ви и вземем от всички кратки показания. След като ви разпитаме, можете да си тръгвате, макар че има вероятност отново да ви повикаме по-късно. Благодаря за вниманието.

Той повика с жест някой зад гърба ми и когато се обърнах, видях, че това е сержант Грейвс. Зачудих се дали ме помни. Запознах се с него в Бъкшоу, докато полицията разследваше смъртта на някогашния съученик на татко Хорас Боунпени. Не свалях очи от лицето на сержанта, докато вървеше към сцената, и най-накрая бях възнаградена с лека, но искрена усмивка.