Алън Брадли - Номерът с въжето

— Няма нужда — прекъсна го Рупърт. — Достатъчно ви се натрапихме за днес, отче. Освен това, ако искате вярвайте, но Ния приготвя невероятни яйца с бекон на открит огън в църковни дворове. Ще се наядем като корсикански бандити и ще спим като трупове.

Ния седна прекалено внимателно на един неотворен сандък и изведнъж видях, че изглежда изтощена. Около очите й толкова бързо се бяха образували тъмни кръгове, сякаш бяха буреносни облаци, преминаващи пред луната.

Викарият потри брадичка.

— Флавия, скъпа — обърна се той към мен, — хрумна ми великолепна идея. Защо не дойдеш утре рано сутринта, за да ни помогнеш? Сигурен съм, че „Кукленият театър на Порсън“ ще се зарадва много на помощта ти. Утре трябва да посетя няколко болни на легло, както и срещата на църковното дружество — добави викарият.

— Можеш да бъдеш мой locum tenens, така да се каже. Покажи енорията на нашите гости, освен че ще изпълняваш ролята на управител и общ работник.

— С удоволствие — отвърнах аз и направих почти незабележим реверанс.

Ния поне ме дари с усмивка.

Навън в църковния двор вдигнах Гладис, верния си велосипед, от високата трева и миг по-късно вече летяхме по облените от слънцето улички към Бъкшоу.

— Здравейте на всички — казах на гърба на Фели, след като се промъкнах незабележимо в салона.

Без да извръща поглед от огледалото, в което се взираше, сестра ми погледна отражението ми в набразденото с годините стъкло.

— Този път ще си изпатиш — закани се тя. — Татко те търси цял следобед. Току-що говори по телефона с полицай Линет в селото. Трябва да призная, че изглеждаше доста разочарован, задето не са извадили подгизналия ти труп от езерото с патиците.

— Откъде знаеш, че не са? — попитах я предизвикателно. — Откъде знаеш, че не съм призрак, върнал се да те тормози, докато те вкара в гроба?

— Защото обувките ти са развързани, а носът ти тече — вдигна глава от книгата си Дафи. Четеше „Вечната Амбър“ за втори път.

— За какво става въпрос в книгата? — попитах аз, когато я четеше за пръв път.

— За мухи, хванати в кехлибар 5 5 Amber (англ.). — Кехлибар. — Бел.прев. — отвърна Дафи със самодоволна усмивка и аз си казах, че трябва да я прочета. Обожавам книги за природните науки.

— Няма ли да ме питате къде бях? — Умирах си да им разкажа за „Кукленият театър на Порсън“ и за Ния.

— Не — отвърна Фели и попипа брадичката си, преди да се наведе и да я разгледа по-отблизо. — Никой не се интересува какво правиш. Ти си като нежелано куче.

— Не съм нежелана — рекох.

— О, напротив! — изсмя се неумолимо Фели. — Посочи един човек в къщата, който те иска, и аз ще ти подаря морско свинче. Хайде, посочи един.

— Хариет! Хариет ме е искала, иначе нямаше да ме роди.

Фели се обърна и се изплю на пода. Наистина се изплю!

— Ако искаш да знаеш, плужек такъв, Хариет изпадна в тежко умопомрачение веднага след твоето раждане.

— Ха! Хванах те! Нали ми каза, че съм била осиновена.

Вярно беше. Винаги когато Дафи и Фели искаха да ме изкарат извън нерви, започваха да твърдят, че съм осиновена.

— Осиновена си — отвърна Фели. — Татко и Хариет се бяха съгласили да те осиновят още преди да се родиш. Но когато истинската ти майка те родила, те дали погрешка на други хора, на една двойка в Източен Кент, доколкото си спомням. За съжаление те те върнали. Разправяха, че за пръв път в двестагодишната история на приюта някой е върнал бебе, защото не му харесвало.

Хариет също не се привърза към теб, след като те донесоха у дома, ала вече бяха подписали документите, а настоятелството на болницата отказа да те приеме за втори път. Никога няма да забравя деня, в който дочух как Хариет казва на татко в стаята си, че не може да обича подобно скимтящо същество с лице на плъх. Но какво можеше да направи тя? Направи онова, което всяка нормална жена би направила при тези обстоятелства. Изпадна в тежка депресия, от която като че ли никога не излезе. Още беше умопомрачена, когато падна — или пък дали не е скочила? — от онази планина в Тибет. Татко винаги е обвинявал теб за смъртта й. Нима не го знаеш?

Стаята стана студена като лед, а аз изведнъж се вцепених от глава до пети. Отворих уста да кажа нещо, но установих, че езикът ми е изсъхнал и се е съсухрил до извито парче кожа. Очите ми се напълниха с парещи сълзи и избягах от стаята.

Ще й кажа аз на тази проклета свиня Фели. Така щях да я оплета, че щеше да се наложи да наемат моряк да развърже възлите до погребението й.