Алън Брадли - Номерът с въжето

— Рупърт е изработил всичко това собственоръчно — каза гордо Ния. — Чекмеджетата, сгъваемата сцена, осветлението… направил си прожекторите от стари кутии от боя, нали Рупърт?

Той кимна разсеяно, докато преместваше сноп железни тръби.

— И това не е всичко. Направил е кабелите, реквизита, нарисувал е фона, изработил е куклите… всичко… с изключение на това, разбира се.

Ния сочеше към голям черен сандък с кожена дръжка и дупки отстрани.

— Какво има там? Животно ли?

Тя се засмя.

— Нещо още по-интересно. Това е гордостта на Рупърт: магнетофон. Поръча си го от Америка. Доста скъп е, уверявам ви. И въпреки това излиза по-евтино, отколкото да наемеш оркестъра на Би Би Си!

Рупърт вече беше започнал да изважда със сумтене сандъци от остина. Ръцете му бяха като пристанищни кранове — вдигаха кутиите, обръщаха ги… вдигаха ги и ги обръщаха, докато накрая почти всичко от вътрешността не бе натрупано отстрани на тревата.

— Нека ви помогна — предложи викарият и грабна една от въжените дръжки на черен сандък с формата на ковчег, с изписана с бяло върху капака думата „Галигант“, а Рупърт хвана другата дръжка.

Ния и аз пренесохме по-леките предмети и след половин час всичко беше натрупано пред сцената в енорийската зала.

— Чудесно! — Викарият изтупа праха от ръкавите на сакото си. — Браво на нас. А сега, ще ви бъде ли удобно да изнесете представлението в събота? Да видим… днес е четвъртък… и така ще имате един ден повече за подготовка, както и време да поправят караваната ви.

— Добре звучи — отвърна Рупърт.

Ния кимна, макар нея никой да не я беше питал.

— Значи в събота. Ще помоля Синтия да размножи листовки на хектографа и да ги разнесе по магазините утре… и да остави по няколко купчинки на стратегически места. Много е добра в тези работи.

От многобройните фрази, с които бих описала Синтия Ричардсън, „много добра“ не беше никак подходяща; „чудовище“, от друга страна, напълно и подхождаше.

Все пак ставаше въпрос за Синтия с мишето лице, която веднъж ме хвана да се промъквам на пръсти до олтара в „Свети Танкред“ с един от бръсначите на татко в ръка, за да изстържа проба от синия кобалтов оксид от един средновековен витраж. Кобалтовият оксид представляваше нечиста арсенова основа на кобалта, приготвяна чрез печене, която занаятчиите от Средновековието използвали, за да рисуват върху стъкло, а аз умирах да изследвам веществото в лабораторията си, за да определя доколко художниците са успели да се справят с важната стъпка по отстраняване на желязото от него.

Синтия ме хвана, напляска ме на място и използва (според мен неправомерно) стоящия наблизо екземпляр от „Древни и съвременни химни“ (Стандартно издание).

— Стореното от теб, Флавия, не заслужава похвали — каза татко, когато му съобщих за тази несправедливост. — Съсипала си новия ми бръснач.

Трябваше да призная обаче, че Синтия много я биваше да организира разни неща, ала пък в това са били добри и надзирателите с камшици, наблюдавали строежа на пирамидите. Ако обаче имаше човек, способен да разнесе листовки от единия до другия край на Бишъпс Лейси за три дни, то това беше Синтия Ричардсън.

— Чакайте малко! — възкликна викарият. — Хрумна ми великолепна идея! Кажете какво мислите. Защо да не изнесете две представления вместо едно? Не съм специалист по куклен театър, знам, че си има някои ограничения и така нататък, но защо не изнесете едно представление в събота следобед за децата и второ в събота вечерта, когато повечето възрастни ще са свободни и ще могат да дойдат?

Рупърт не отговори веднага, а потри брадичка замислено. Дори и аз разбрах веднага, че две представления означават два пъти повече приходи.

— Ами… — отвърна той най-накрая. — Бихме могли, само че ще трябва да изнесем една и съща пиеса…

— Чудесно! — прекъсна го викарият. — В такъв случай каква ще е програмата?

— Ще започнем с кратка музикална увертюра — отвърна Рупърт. — Нов номер, върху който работя. Още никой не го е гледал и така ще имаме възможност да го пробваме. После ще изиграем „Джак и бобеното стъбло“. И малки, и големи пълнят залите за тази пиеса. Класическа е и е много популярна.

— Прекрасно! — каза викарият. Той извади сгънат лист хартия и къс молив от вътрешния си джоб и си записа нещо. — Какво ще кажете за това? — попита той тържествено и с доволно изражение прочете написаното: Направо от Лондон!

— Надявам се, че ще ми простите малкото преувеличение и удивителния знак — прошепна той на Ния.