Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Тревън продължаваше да го държи на мушка.

— Моля, пуши си спокойно.

Смисълът беше ясен и нямаше нужда от обяснения: „Защото сигурно ти е за последен път“. Хорт издиша облак сладък дим.

— Знам какво си мислиш. Мислиш си, че аз стоя зад тези атентати под фалшив флаг. Че участвам в тях.

— В обратното ли искаш да ме убедиш?!

— Не и по начина, по който смяташ ти.

Очите на Тревън се приспособяваха към мрака. Изгряваше нащърбена луна, чиято бледа светлина осветяваше настилката на пътя и се отразяваше в язовира под тях.

— Тогава ми обясни.

— Рейн предаде ли ви какво му казах за същността на този преврат?

— Да.

— Какво ви каза по-точно?

— Че системата се разпаднала. Заговорниците искали претекст да вземат властта, за да поправят нещата, и после щели да я върнат. Ти си смятал плана за безумен и си искал да ликвидираш най-важните участници, за да го предотвратиш.

— Съвсем вярно обобщение.

— Но после установихме, че хората, които ти искаше да ликвидираме, всъщност не участват в преврата. И че му се противопоставят.

— И това е вярно.

— По дяволите, какво тогава правиш, Хорт? На чия страна си?

Полковникът въздъхна.

— Заговорниците са прави да смятат, че системата се е разпаднала. Прави са и да смятат, че без незабавна и радикална операция пациентката със сигурност ще умре. Обаче не са прави да смятат, че е нужен преврат. Превратът ще убие пациентката в името на нейното спасение. Нужно е нещо малко по-различно.

— Какво?

Хорт го погледна.

— Опит за преврат.

Тревън не отговори. Помъчи се да впише в тази нова рамка онова, което вече е разбрал.

— Искаш да кажеш, че… че си искал превратът да започне, така ли?

Хорт кимна.

— И после да го спрем. Да разкрием каква е била истинската му същност.

— Защо? Какво ще постигнеш с това?

— Може би нищо. В такъв случай републиката ще повехне и умре повече или по-малко според очакванията, както и без това щеше да се случи. Но хората може би… може би… ще осъзнаят.

— Какво ще осъзнаят?

— Колко малко е оставало да изгубят всичко, което е трябвало да ценят, но което са започнали да приемат като даденост. Гледа ли речта ми в Белия дом?

— Да.

— Тогава казах, че никога няма да се откажем от свободите си, ако терористите изрично го поискат. Това е самата истина. Съгласен си с мен, нали?

— Да, струва ми се.

— Е, с това показвах на страната какво ще се случи. Подготвях бойното поле.

— Не те разбирам.

Хорт дръпна от пурата, задържа дима в устата си и бавно го издиша през прозореца.

— Кръвта на републиката се изцежда до капка от една уродлива система за национална сигурност, пуснала такива метастази, че даже Дуайт Айзенхауер нямаше да я познае в най-ужасните си кошмари и най-страшните си предвиждания. Хората приемат това състояние на нещата, защото не усещат, че им се отнема нещо. Но ако бъде разкрита същността на олигархията в тази страна, има шанс народът да окаже съпротива. Шанс. Разбираш ли?

Тревън се замисли.

— Искаш да кажеш, че дори доброволно да се отказва от нещо, човек ще се бори да го запази, ако смята, че някой се опитва да му го открадне.

— Точно така.

— Тогава защо си подаде оставката?

— Когато проумеят какво става, отвратените и разочаровани маси ще имат нужда от герой. Човек с безупречна репутация и вярна преценка. Човек, доказал с действията и саможертвата си, че е безкористен слуга на народа, който не може да бъде съблазнен нито с власт, нито с каквото и да е друго.

Тревън не за пръв път съзнаваше, че Хорт е свикнал с манипулации, измами и стратегии, които бяха чужди за агента. Не знаеше дали да му завижда, или да изпитва облекчение.

— Обръщението ти пред Белия дом — каза той. — Според Докс прозвучало като предизборна реч.

— В известен смисъл е така.

— За какъв пост?

— Ако всичко е наред, ще бъде създадена независима комисия за разследване на причините за опита за преврат и издирване на заговорниците. Тя също ще препоръча промени, гарантиращи, че такова нещо никога няма да се повтори. Аз ще оглавя тази комисия. И ще се погрижа тя да работи в интерес на страната.

Тревън стисна ръкохватката на глока, сякаш за да си напомни, че пистолетът му още е там.

— Но… нали каза, че искаш да бъде разкрита същността на преврата?

Хорт мрачно се подсмихна.

— Е… почти да бъде разкрита.

— Какво значи това?

— След неотдавнашните атентати гражданите трябва да повярват, че е виновна ненаситно алчната олигархия. Макар че всъщност олигархията общо взето е доволна от статуквото и не иска нищо да се променя. Главното е хората да разберат, че за малко не са изгубили всичко. И никога да не узнаят, че аз съм насочвал хода на събитията.