Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Какво ще спечели от това? — учуди се Докс.

Погледнах Кей.

— Не знам. Трябва обаче да решим кой ще отиде на срещата.

Моят партньор се изправи.

— По дяволите, аз ще отида.

Зачудих се дали не блъфира. Знаех, че изпитва желание да закриля Кей и се безпокои заради Ларисън.

— Не — отвърнах. — Искам Хортън да усети онова особено изтръпване, което можеш да оцениш истински само когато се питаш дали точно в този момент през оптичния си мерник не те наблюдава един бивш снайперист от морската пехота.

— Аз не мога — заяви Ларисън. — Колкото и да ми се ще. От нас четиримата, Хорт се страхува най-много от мене. Защото знае, че го приемам лично. Ако искате да сме сигурни, че ще прави каквото му кажем, нека си представя дъщеря си сама и безпомощна в моята компания.

Не ми допадаше идеята да оставим Ларисън насаме с Кей, обаче не можех да не се съглася с мнението му.

— Аз ще отида — обади се Тревън.

Всъщност предпочитах да го направя аз. Нямах вяра на Тревън. Той беше изключително мълчалив в метрото в Лос Анджелис, когато за пръв път обсъждахме възможността да тръгнем срещу полковника, и в „Капитъл Хилтън“ основателно ме обвини, че го подозирам в съучастие за заложения ни капан с цианида. Но нямаше как да съм сигурен, а и не исках нови конфронтации. Каквито и да бяха отношенията между нас четиримата, явно още не бяхме стигнали дотам, че да уреждаме противоречията си без вероятност от употреба на огнестрелно оръжие.

Колкото и да е странно, не се безпокоях особено, че Тревън може да духне с диамантите. Сто милиона долара са много пари, вярно. Само че няма да останеш достатъчно дълго жив, за да ги харчиш, ако по петите ти сме ние с Ларисън и Докс. По-добре да се задоволиш с и без това космическите двайсет и пет милиона и да останеш жив, за да им се наслаждаваш. Предполагах, че Ларисън си е направил същата сметка и е стигнал до същото заключение.

— Ще трябва да наблегнеш адски много на маршрута за засичане на наблюдение — казах. — Не знаем…

Той вдигна ръка.

— Как ни е проследил във Вашингтон, да. Сателити, безпилотни самолети, охранителни камери и прочее. Ще внимавам.

Отново кимнах, осъзнал, че се опитвам да контролирам и най-малките подробности, явно бях неспособен да се въздържа.

— Хорт ще иска да му кажеш кога ще освободим дъщеря му — обади се Ларисън. — Кажи му, че ще е едва след като дадем диамантите на експерт за проверка. Ако си мисли, че пак ще ми пробута торба с пластмаса, ще го накарам да си плати.

— Диамантите са само половината от въпроса — припомни Докс. — Как ще прекрати преследването, след като вече е цивилен? И как изобщо ще разберем, че го е прекратил?

Осъзнах, че Ларисън изобщо не се вълнува за преследването. Искаше само диамантите. Това не беше нещо съвсем ново, но все пак ме обезпокои. Усещах, че ще се наложи да направя нещо с него, нещо крайно. Все още не знаех какво. А може би просто не исках да мисля за това.

Погледнах Тревън.

— Хортън трябва да ти даде уверения, че ще спре преследването. Все още не сме наясно каква форма ще имат тези уверения. Засега можем да приемем, че ще струват нещо, защото в противен случай той ще изложи дъщеря си на по-голям риск. Тъй че, каквото и да каже, просто му отговори, че ще предадеш информацията на останалите и по-късно ще се свържем с него.

— Това няма да му хареса — отбеляза Тревън.

Ларисън се усмихна.

— Ще му е адски неприятно. Само че няма да има избор. Няма да рискува да те върне при нас с празни ръце.

После погледна Докс.

— Поне докато аз съм тука.

Тревън седеше в ъгъла на грамадната, пищно украсена чакалня на лосанджелиската Юниън Стейшън и чакаше Хорт. Глокът лежеше в черна чанта за колан, оставена с отворен цип на голямото кресло от махагон и кожа до него, но той не очакваше незабавни проблеми. Дори Хорт да не беше подал оставка, неговите възможности бяха доста ограничени. Какво би могъл да направи? Да доведе група за похищение? Щеше да им се наложи да измъкнат Тревън от гарата, ако преди това изобщо оцелееха при престрелката. Убийство? Това нямаше да донесе на Хорт нищо, освен може би смъртта на дъщеря му. Не, най-вероятният сценарий — освен Хорт да не направи абсолютно нищо, като се имаше предвид, че го държат за ташаците — беше полковникът да нареди на хората си да чакат на разстояние и да се надява, че ще успее да проследи Тревън до мястото, където държат Кей. И тъкмо затова бяха определили за място на срещата Юниън Стейшън. С нейните многобройни нива, входове и изходи, с множеството й жп перони, метростанции и автобусни спирки и с близостта й до три магистрали и безброй улици, щеше да е нужна цяла армия, за да завардят гарата.