Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Защото тогава няма да можеш да ги насочваш.

— Точно така. И ако не мога, всичко може да отиде по дяволите. Превратът може да успее. Най-малкото, заедно с виновните може да бъдат наказани невинни.

— Но ти си виновен.

— Да. Сега ръцете ми са оцапани с кръвта на безброй американци. Аз ги избих, мъже, жени и деца, независимо че беше за по-голямо благо, и ако има ад, вечно ще горя в него.

Той дръпна от пурата и задържа дима за миг, като че ли се опитваше да се успокои. После силно го издуха през прозореца.

— Но докато съм жив, аз ще се боря саможертвата им да не е била напразна. И за тази цел имам нужда от твоята помощ. Защото ти ме постави в неизгодно положение.

— За какво говориш?

— Нямах намерение да подавам оставка и да произнасям речта си толкова скоро. Нуждаех се от поста си, за да продължа да насочвам нещата. Но после вие взехте, че отвлякохте дъщеря ми, и ме принудихте да го направя.

— Все още не разбирам за какво говориш.

— Говоря за това, че Дан Гилмор, новият шеф на Националния антитерористичен център, който ръководеше джихадистките групировки, стоящи зад атентатите, смята, че страната още не е достатъчно обезумяла, за да приеме суспендирането на конституцията и налагането на военно положение. Затова планира още един атентат. Според него той ще му даде картбланша, към който се стреми.

Тревън усети, че кръвта се оттича от лицето му.

— Училище.

Хорт го наблюдаваше.

— Да, точно така. Атентат в начално училище. С много жертви. Тогава президентът ще може да прави каквото иска и останалите членове на кабинета и народът ще го окуражават. И превратът ще стане свършен факт. Вече няма да мога да го предотвратя.

Тревън толкова се разгневи, че бе готов да го застреля.

— По дяволите, Хорт, какви ги мислиш, по дяволите?

— Няма значение какво мисля аз. Важното е къде сме ние.

— Празни приказки. Защо трябваше да подаваш оставка тъкмо сега?

— Защото иначе нямаше да мога да се измъкна и да дойда в Лос Анджелис още първия ден, в който президентът ме назначи за свой съветник по антитероризма. Защото смятам, че е съвсем минимална вероятността да си тръгна жив от тази среща, а нямаше да има смисъл да дойда и да умра тук, без да съм дал примера, който трябваше да оставя.

— Значи рискуваш живота на десетки ученици, така ли? Или на стотици? Освен хората, които вече уби? За да спасиш своята дъщеря?

Отговор не последва.

— Знаеш ли какво би трябвало да направим, Хорт? Би трябвало да й пръснем черепа, за да видиш какво им е на всички родители, на които ти си причинил същото нещо. Същото нещо, мама му стара!

В купето цареше тишина. Навън свиреше самотен щурец.

— Не го прави, моля те — тихо произнесе Хорт.

— Няма да го направя, само защото не съм като тебе.

— Знам и съм ти благодарен. Но Ларисън е различен. Не му позволявай, моля те.

— Ларисън да прави каквото иска. — Не беше сигурен дали говори сериозно, или в гнева си просто се стреми да измъчва Хорт.

— Чуй ме. Дадох ти диамантите. Сега можеш да ме убиеш, ако искаш. Натъпчи ме в багажника и ме закарай на Ларисън, за да пикае върху трупа ми, мисля, че това ще му хареса. Но ако обичаш тази страна, остави ме жив още малко. Никой друг не се опитва да оправи нещата. И никой друг не е в състояние да го направи.

Тревън отвратено поклати глава.

— Не познавам по-егоистичен и лицемерен лъжец от теб.

— Съзнавам, че молбата ми да ме оставиш жив, докато оправя нещата, е егоистична. Мога да кажа само, че ако предпочиташ, можеш да ме застреляш. Така или иначе, моля те, Бен. Моля те. Пусни дъщеря ми. Тя не ти е направила нищо, ти изобщо не я познаваш. Моля те. Просто я пусни.

Известно време двамата мълчаха. Пурата на Хорт бавно гаснеше в мрака.

— Другите не искат само диамантите — накрая рече Тревън, съзнавайки, че отстъпва нещо и че Хорт също ще го разбере. — Искат и да ни реабилитираш. Да ни махнеш от списъците, в които си ни включил.

— Сега съм цивилен, Бен. Вече не мога да направя нищо. Бих могъл обаче като шеф на комисията, за която ти споменах.

Тревън се вторачи в него.

— Ти си невероятен.

— Знаех, че ще го приемеш като поредното позорно егоистично изявление — отвърна Хорт. — Но е факт.

Тревън не отговори. И това се очакваше. Което не означаваше непременно, че е лъжа.

— Погледни го така — продължи полковникът. — Диамантите са у вас. Аз вече съм цивилен и можете да ме намерите по всяко време. Оставете ме да довърша започнатото. Помогнете ми да предотвратя атентата срещу училището. И пуснете Мими. Какво ще изгубите? Просто я пуснете.