Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Огледах се. Намирахме се на черен път. Отляво се издигаше стар, изоставен наглед плевник с малко езерце отстрани. Ясното небе беше с цвят на индиго над и зад нас и тъмносиньо, избледняващо до розово на запад. Полумесецът на луната и първите звезди вече бяха изгрели.

— Защо спираме? — попитах. — Ще се сменяме ли?

— Аз съм готов — отвърна Ларисън. — Президентът обаче пак ще държи реч в най-гледаното време. Реших, че ще искате да я чуете.

Отново се озърнах наоколо. Мястото беше достатъчно пусто, за да рискуваме да спрем там. Погледнах часовника си. Осем без няколко минути — почти девет във Вашингтон.

Всички се изпикахме в края на недалечната гора, после спуснахме стъклата на камиона и насядахме навън, Докс и Ларисън отляво, ние с Тревън отдясно. Водещият излишно ни припомняше събитията от деня и гадаеше каква ще е реакцията на президента. Отново ми направи впечатление усещането, че участвам в случващото се и същевременно съм отдалечен, изолиран, откъснат от него.

Президентът започна точно в девет. Гласът му звучеше отмерено и сериозно.

— Днес нашата страна беше подложена на безпрецедентна поредица от ужасяващи, мерзки атентати срещу цивилни. Имаме сведения, че някои са извършени от законспирирани ислямски фанатици, а други — от саморадикализирани индивиди.

— „Саморадикализирани“ ли? — повтори Докс. — Какво изобщо значи това, по дяволите? Някакъв тип си седи и си гледа работата, и ей така сам си се радикализира, а?

— Днес се срещнах с председателите на парламентарните групи в Конгреса — продължи президентът. — Обсъдихме законодателни промени, които ще ми дадат необходимите средства да изпълня задълженията си като гарант на националната сигурност пред лицето на тази безпрецедентна заплаха. Останах изключително доволен от нашите двупартийни дискусии. Никой не играе политически игрички със сигурността на американския народ. Съвсем скоро ще обявим новите мерки, за които се договорихме по време на обсъждането. Освен това ще съобщя за някои важни размествания в моя кабинет, целящи да ни гарантират максимално гъвкаво, динамично и ефективно правителство, способно да осигури безопасност на американския народ.

В такъв момент не можем да не си спомним онзи страшен ден, в който фанатици разбиха самолети в Световния търговски център и Пентагона, както и, след намесата на смели пътници, в едно поле в Пенсилвания. Не можем да не си спомним ужаса от онези жестокости. Но нека си спомним също храбростта, решителността и единството на целите, проявени в онзи ден и през следващите дни. И когато днес погребваме мъртвите и скърбим заедно с техните семейства, нека се държим също толкова твърдо. Не се заблуждавайте: родината ни е под атака. Но не се съмнявайте нито за миг — ние ще се защитим. Благодаря ви и Бог да благослови Америка.

— Господин президент, има ли разузнавателни данни за още атентати? — извика един репортер.

— В момента не мога да коментирам този въпрос — отвърна президентът.

— „В момента“ — повтори Докс. — Сигурен признак, че политикът ти пикае върху гърба и те убеждава, че вали. Както и „не се заблуждавайте“, като стана дума за това.

— Господин президент, бихте ли ни казали нещо за новите мерки, които сте обсъждали с председателите на парламентарните групи? — извика друг репортер. — И щом сме под атака, защо още не са влезли в сила?

— Законите ни трябва да са не само необходими, но и уместни — заяви президентът. — В хода на борбата срещу терористичната опасност е важно да не унищожим нашите ценности.

— Хитро копеле — изсумтя Докс.

— Господин президент, бихте ли коментирали слуховете, че смъртта на Тим Шорок и Джак Финч е свързана с тези атентати? — обади се трети репортер. — Че това е трябвало да затрудни вашата реакция?

— Тим и Джак са американски герои, които отдадоха живота си в служба на своята родина — отговори президентът. — Нямам друг коментар, освен че работата на екипите, които те така компетентно ръководиха, продължава с пълна сила и че скоро ще обявя техните заместници.

Президентът излезе под глъчка от въпроси и водещият започна да повтаря всичко, което току-що бяхме чули. Ларисън се пресегна и изключи радиото.

— Е, май всичко върви повече или по-малко по плана — отбеляза той.

— Освен че ние не трябваше вече да сме живи — поправи го Докс. — Ние сме им трън в очите и не приемам никакви други възможности.

И тогава го видях. Онова, което ми убягваше досега.