Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Адски си талантлив, готин — каза той и думите му прозвучаха достатъчно нелепо, за да ме накарат да осъзная, че и това трябва да е реплика от филма.

— А те са страшно тъпи — потвърди подозрението ми Докс. Двамата се засмяха и аз си помислих, че сега вече ще се сприятелят. Човек не биваше да се закача с Докс, но ако се смееш на шегите му, има голяма вероятност да си спечелиш верен другар.

Тревън обаче продължаваше да е под въпрос. Пъхнах пистолета обратно под колана си. Агентът на СРП се поколеба, но последва примера ми.

— Да се опитаме да запазим спокойствие — заговорих. — В момента доста хора се опитват да ни убият, така че не е нужно да ги улесняваме. — Докс и Ларисън още се смееха, тъй че думите ми бяха насочени главно към Тревън. И към самия мен, предполагам.

Предадох им разговора с Канезаки. Всички се съгласихме, че като цяло най-сигурният ни ход е да останем там до срещата с него в гаража.

— Трябваше да се сетя, че тия обекти и цялата тая работа са прекалено големи, за да ни оставят после на мира — рече Докс. — Допуснах проклетите пари да ми замъглят разума.

Останалите мълчахме. Докс погледна Ларисън.

— Струва ми се, че си заслужи правото да кажеш „Нали ви разправях!“.

Ларисън поклати глава.

— Въпросът е какво да правим сега.

— Точно така — потвърди Тревън. — Където и да ни закара твоят човек, добре, няма да сме на мушка, поне за момента, какво обаче ще правим после?

Обърнах се към Ларисън.

— Ти ми спомена, че знаеш как да се доберем до Хортън.

Той кимна.

— Ако наистина си готов да ме изслушаш.

Погледнах го.

— Готов съм.

— Добре тогава. Ще ни трябва колата на твоя приятел. Не само за да се измъкнем от района. А за да се върнем в Лос Анджелис.

Ларисън ни съобщи за слабото място, което беше открил. Хортън имаше дъщеря.

— Студентка във факултета по екранни изкуства на Калифорнийския университет в Лос Анджелис — поясни той. — Казва се Мими Кей. Родителите са разведени и момичето използва моминската фамилия на майка си, която е японка.

— Но аз проверих Хортън в „Уикипедия“ — възразих. — Когато за пръв път спомена името му. Нямаше почти нищо, освен някоя и друга подробност за военната му кариера, но пишеше, че е разведен, без деца.

— Той не иска хората да знаят за нея — отвърна Ларисън. — Има много врагове. Сигурно затова дъщеря му използва майчиното си име. За да не могат да я свържат с него.

— Добре де, ами ти как научи? — поинтересува се Докс.

Ларисън се усмихна.

— Винаги съм знаел, че ако ме разкрият и някой тръгне срещу мене, това ще е Хорт, затова исках да се застраховам. И след като изпълних номера с изчезването, но преди да направя хода със записите с изтезанията, аз го поставих под наблюдение. Извадих късмет — един ден го видях да обядва с красиво момиче в центъра на Вашингтон. Проследих момичето до Джорджтаунския университет. Повисях известно време във фейсбук и я открих. Профилът й беше със защитена самоличност, но лесно намерих името й, след което се уверих, че е студентка в Джорджтаун, и не след дълго я свързах с проваления брак на Хорт. После с малко социални умения я накарах да приеме покана за приятелство от профил, който създадох специално. От фотографиите в профила й си личи, че е близка и с двамата си родители. Нещо повече, Хорт е луд по нея. Трябва да видите лицето му на снимките, на които са заедно. Гарантирам ви, ако се доберем до момичето, Хорт ще направи каквото му кажем.

Само преди няколко часа бях реагирал с гняв и отвращение на информацията, че заговорниците заплашват нечии роднини, а ето че сега обсъждах същото. Имах две възможни линии на оправдание: първо, че за разлика от Шмолц, Хортън сам е започнал това нещо. Второ, че за разлика от заговорниците, нашата заплаха срещу Мими Кей ще е блъф.

Погледнах лицето на Ларисън и видях, че по последния въпрос няма да се разберем. Щеше да се наложи да го наблюдавам. Внимателно.

— И тя сега е в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, така ли? — попитах.

Ларисън кимна.

— Тая есен ще почне втора година. Не съм преставал да я следя.

— Значи затова той познава толкова добре Лос Анджелис — досетих се. — Чудех се и при двете ни срещи. Всъщност той предложи да се срещнем там. Първо реших, че просто е избрал подходящо място между Вашингтон и Токио, но не е било така. Търсел е повод да отиде на гости на дъщеря си.

Ларисън пак се усмихна.

— Неговото момиченце.

— Добре, но как ще действаме? — намеси се Тревън. — Нямаме представа къде живее тя, не познаваме навиците й, съмнявам се, че знаем много за университета. Къде ще я отвлечем? Къде ще я държим? Ако не разполагаме с нужните средства, не виждам как ще я принудим да кротува и да се подчинява, без да използваме сила. И вижте, ще направим каквото е нужно, но ако я притиснем прекалено много, кой знае как ще реагира Хорт. Заплаха за живота й, да, категорично, но ако се наложи наистина да стигнем дотам, няма да има с какво да му въздействаме.