Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Гладен ли си? — попита моят партньор и ми протегна пакет от „О Бон Пен“. — Имаме с риба тон, пуешко и ростбиф.

На леглата до тях лежаха два пистолета. „Уилсън Комбат“, който трябва да принадлежеше на Докс, и „Глок“, който предположих, че е на Ларисън. Зачудих се дали Тревън също носи оръжие. Видът на пистолетите ме изпълни със смесени чувства. По принцип е по-добре да си въоръжен, да, ала не познавах достатъчно добре Ларисън и Тревън, за да съм спокоен, когато носят оръжие в близост до мен.

— Откъде взехте ютиите? — поинтересувах се аз. — Пак ли от старите подземни канали?

Докс се ухили.

— Тоя път просто от едно изложение на оръжие в Шантили. Нали знаеш, по-добре да имаш и да не ти потрябва, отколкото да ти потрябва и да нямаш. Избрах един уилсън и за тебе. Тия приятели тука си обичат глоковете, ама ти си ме знаеш.

И ми подаде супермощен тактически уилсън и два резервни пълнителя. Прибрах пълнителите в предните си джобове, после проверих дали пистолетът е зареден и го пъхнах отзад под пояса си. Приятно усещане. Щом Ларисън и Тревън щяха да са въоръжени, радвах се, че и аз няма да съм с голи ръце.

— Сандвич? — пак попита Докс.

— Не, не съм гладен. Вие яжте, аз ще говоря.

Седнах до Докс. Тревън се поколеба и се настани до Ларисън срещу мен. Информирах ги за случилото се във Виена. След това им казах кой е новият обект. Съобщих им, че съм дотам. И им обясних защо.

— Не разбирам — рече моят партньор, след като свърших. — Тъй де, на кого му пука, че синът й бил гей? Нали живеем в двайсет и първи век! Мама му стара, аз харесвам гейовете. Стига да си се обичат помежду си, така остават повече жени за мене.

— Проблемът не е, че е гей — поясних аз. — А че го крие. Ето какво ще използват те. Съгласен съм обаче, че е срам и позор.

Ларисън и Тревън още не бяха реагирали. Изненадваше ме, че са толкова мълчаливи.

— Така или иначе, нещо не ми допада особено идеята да направим евтаназия на едно мило бабче — продължи Докс. — Още повече, че… мамка му, съдия от Върховния съд?! Тъй де, ние тука вече влизаме в историята с някои от обектите, дето напоследък ги очистихме. Ала да сме първите, дето ще видят сметката на съдия от Върховния съд? Вече ми се струва, че на гърба ни почват да растат мишени, и това не ми харесва.

— На мен не ми пука — заяви Ларисън. — Знаете защо участвам. Но щом ви се струва, че на гърба ни почват да растат мишени, честито, явно вече се събуждате.

Погледнах Тревън.

— Ти какво ще кажеш? — попитах го аз. — Ако го направиш сам, печелиш два милиона долара.

— Не бъди идиот — обърна се към него Ларисън. — Това е капан. Цялата тая шибана работа е капан. Само опитай да го направиш сам, и тебе пръв ще те очистят.

Дълго мълчание.

— Независимо дали участвате за пари, или защото искате да спасите много хора, равносметката е еднаква — процеди Тревън накрая. — Атентатът под фалшив флаг пак си е атентат. Така или иначе загиват невинни. Ако отстраняването на още един играч ще промени нещо, аз ще го направя, със или без вас.

— Играч ли? — възкликна Докс. — Виждал ли си снимка на тая жена? Тя прилича на баба ми. Аз няма да й затисна лицето с възглавница, не, благодаря. После ще сънувам кошмари до края на живота си.

Реакцията на Тревън не ми харесваше. Това гневно избухване не беше резултат на трезв размисъл. Зачудих се защо е толкова докачлив. Дали се чувстваше изключен от екипа? Завиждаше, че не е бил в центъра на събитията при ударите срещу Шорок и Финч? Струваше ми се глупаво, толкова способен и опитен човек да се държи като пубертет. Ако бе възможно да ми плащат пак толкова и да стоя настрани, направо щях да се радвам.

Но всъщност ми беше все тая.

— Ето — казах аз, включих айпада и влязох в секретния уебсайт. Въведох паролата си и видях съобщение от Канезаки: „Обади ми се веднага!“.

Изтрих го и подадох устройството на Тревън.

— Почакайте. Май има някаква нова информация за Хортън. — Заредих батерията на джиесема си, включих го и набрах номера на Том.

Той отговори на мига.

— Ти ли очисти Джак Финч? — попита Канезаки.

Стъписах се, но не се издадох.

— Какви ги говориш? — Видях, че другите ме поглеждат.

— Стига с тия игрички. Президентът всеки момент ще обяви неговия наследник. Полковник Хортън.

Стомахът ми се сви.

— Наследник на Финч е… Хортън?! — Ларисън кимна, сякаш предварително го е знаел.

— И това не е всичко. Шорок, оня, с чиято смърт в Лас Вегас според тебе Бог проявявал чувството си за хумор, е давал показания на закрити заседания в Конгреса за злоупотреби в Националния антитерористичен център. Той е бил само цивилен ръководител, нищо не е разбирал от операции — последният човек на света, който е искал или е можел да организира атентат под фалшив флаг. Но знаеш ли кой ще го замени?