Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Виена изглеждаше малко вероятно място за убийството на съветника по антитероризма на президента.

Когато Хортън ни инструктираше с Докс в Лос Анджелис, аз отначало си представих Вашингтон, където работеше Финч, или може би някой морски курорт, където политикът летува със семейството си. Оказа се обаче, че в момента Финч не бил в столицата, нито пък имал семейство. Имал само сестра, която преподавала във виенския Университет за приложни изкуства и която президентският съветник обикновено посещавал по време на европейските си командировки. Сега се намирал в Лондон, несъмнено със задачата да увери британците, че „специалната връзка“ 1 1 Цитат от Уинстън Чърчил за отношенията между Великобритания и САЩ. — Б.пр. продължава да е специална, наред с другите важни задачи, които би трябвало да изпълняват президентските съветници по антитероризъм. Проблемът с Лондон беше, че хората, с които се срещаше, щяха да имат своя охрана, с други думи, доближаването до него означаваше проникване през истински диаграми на Вен за пресичащи се защитни множества. Но Виена не фигурираше нито в неофициалната, нито в официалната програма на Финч. Освен ако професорите по приложно изкуство в столицата на някогашната Хабсбургска империя също имаха бодигардове, щяхме да си имаме работа само с охраната на Финч и с известен късмет тя даже щеше да е минимална, ако не и нулева.

След проверката на международното лосанджелиско летище аз се бях обадил на Канезаки от обществен телефон. Заедно със спътниците ми бяхме минали през новите рентгенови апарати с вдигнати над главата ръце като престъпници. Неколцина предпочетоха да ги обискират ръчно като пленници. Явно никой не възразяваше против новия ред.

Канезаки не бил научил нищо за Хортън, обаче спомена, че някой си Тим Шорок, директор на Националния антитерористичен център, починал от очевиден инфаркт в Лас Вегас.

— Предполагам, не знаеш нищо за това, нали? — попита той.

— Защо трябва да знам?

— Просто ми се струва, че има прекалено много съвпадения. Хортън явно е важен член на антитерористичната общност…

— Много мило, че сега си имате общност с членове. Звучи адски дружелюбно.

— … а Шорок получава инфаркт. В същото време Хортън се свързва с теб. Странно. Особено защото Шорок, изглежда, е бил побъркан на тема фитнес.

— Чувал ли си черква да се срути при земетресение върху богомолците? — отвърнах с въпрос аз. — Случват се такива неща. Също като някой побъркан на тема фитнес със сърдечен порок. Склонен съм да мисля, че така Бог проявява чувството си за хумор.

— Възможно е. Някога срещал ли си се с Хортън?

— Възможно е.

— Обеща да ме държиш в течение, забрави ли?

Можех да му припомня, че съм обещал да го държа в течение срещу това, той да открие какви са плановете на Хортън, което Канезаки така и не направи. Ако му го кажех обаче, той просто щеше да възрази, че е опитал, но не е успял, и че все пак ми е дал информация за Тревън и Ларисън. В най-добрия случай нямаше да стигнем доникъде. По-вероятно обаче бе това да разяде част от доверието и доброжелателството, които с Канезаки бяхме градили в продължение на години.

И все пак се колебаех дали да му изложа, макар и в най-общи линии, какви са намеренията на Хортън. Изричната необходимост от разкриване на конкретни данни и други аспекти на оперативната сигурност отдавна се бяха превърнали в мои инстинкти. Но ако Ларисън беше прав, щеше да е в мой интерес да науча всичко възможно за полковника, който можеше да се окаже колкото клиент, толкова и противник. Размяната на известна информация срещу сведения, които можеха да ми помогнат по-ясно да наблюдавам ходовете на фигурите по дъската и на играчите зад тях, щеше да е разумна сделка.

— Ще ти прозвучи малко шантаво — казах аз.

Канезаки се позасмя.

— Този бранш си е шантав. Веднъж собственият ми началник се опита да ме очисти, спомняш ли си?

Като млад новобранец в токийското бюро на ЦРУ, той беше влязъл в опасен конфликт с началника си, някой си Джеймс Бидъл, който се опита да ме наеме да го убия. Аз предупредих Канезаки и от това предупреждение се роди връзка, впоследствие оказала се изключително полезна за мен.

— Добре. Хортън твърди, че в Америка се готвел преврат. — Когато приключих с крайно обобщения си обзор, попитах: — Смяташ ли, че е възможно?

Последва дълго мълчание. Накрая:

— Смятам, че… подготвят обществеността за такова нещо, да. Още преди единайсети септември, но особено оттогава. Ефектът е лавинообразен и явно нищо, дори убийството на Бин Ладен, не може да го спре. Виждам как някои хора могат да се възползват, било от алчност, патриотичен рационализъм или от нещо друго. Какво иска от теб Хортън?