Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Значи има компромати за президента, така ли? — обобщи Докс.

Хортън се подсмихна.

— Той има компромати за всички. Нали ви казвам, като Хувър е. Само че Хувър е разполагал единствено с телефонни записи и снимки от наблюдение. Финч има засечени имейли, истории на интернет браузъри, копия от записи на охранителни камери, данни за хакнати офшорни банкови сметки, всичко, за каквото се сетите в нашата взаимосвързана дигитална ера. Става дума за досиета, доказващи финансова корупция и сексуална поквара с такива подробности, че ще накарат Хувър да се разплаче от завист.

— Не го вярвам — заявих аз. — Не ми пука колко души контролира Финч. Президентът не може ей така да суспендира конституцията и после да му се размине.

— А, той няма да го нарече „суспендиране“ — поясни полковникът. — Просто ще поиска някои извънредни пълномощия, за да се справи с кризата, при това ще ги поиска от Конгреса само за деветдесет дни, след което те ще изгубят сила, освен ако Конгресът не реши да удължи срока на действието им. Изключително сериозни и трезвомислещи хора ще говорят за безпрецедентния характер на заплахата, ще изтъкват, че конституцията не е договор за колективно самоубийство, и тем подобни, и ще доказват колко са независими и уравновесени, като отвръщат на президента, че може да получи само трийсет дни, подлежащи на удължаване, проклети да са, ако се съгласят на деветдесет.

— Добре — отстъпих аз. — Да речем, че си прав. Да речем, че е възможно. Само че какъв е смисълът?

— Какво искаш да кажеш?

— Какъв е смисълът на всичко това. Тия хора… не им ли стига? Власт, пари… те вече управляват всичко. Защо сами да си прекатурват каруцата?

— На хората, които стоят зад това, не им пука за пари и власт. Те го правят, защото ги е грижа за страната, колкото и да са заблудени.

— И ще я унищожат, за да я спасят, така ли?

— Те не го възприемат като унищожение. Според тях демокрацията в Америка страда от фатална болест. Законодателен паралич, просмукване на властта от лични интереси, военна машина, която безконтролно паразитира върху икономиката.

— А не са ли прави?

— Прави са, но методите им за лечение са грешни. Планът им е да поемат юздите на властта, да оправят нещата и да върнат властта на народа.

Докс се засмя.

— Да, това винаги успява.

— Те не смятат, че имат големи шансове. Смятат само, че имат по-големи шансове от сегашния курс, които според тях възлизат на нула. Като наложителна операция за пациент, който ще умре, ако не бъдат взети героични мерки.

— Звучи доста безумно — признах аз.

— Наистина е безумно. До голяма степен, защото те не мислят за хилядите хора, които ще бъдат тероризирани, изгорени, осакатени, травмирани и убити, за да бъде положена основата за осъществяване на този план. И тъкмо затова не бива да го допускаме.

Помислих си, че просто трябва да откажа. Бяхме очистили Шорок. Стигаше.

Но после се сетих за нещо. Нещо, което трябваше да ми направи впечатление по-рано.

— Откъде знаеш толкова много за всичко това? — попитах.

Последва кратко мълчание.

— Аз участвам в заговора — отвърна накрая Хортън.

Хвърлих поглед към него, после отново насочих вниманието си към пътя.

— Как участваш?

— В момента няма значение как. Поканиха ме, аз се престорих, че приемам, но всъщност искам да им попреча.

— Без да оставиш обратен адрес.

— Докато третият, последният важен участник умре от „естествена смърт“, те може да се доберат до мене и аз съм готов да си понеса последствията, които може да са фатални. Но да, междувременно имам шанс да унищожа това нещо от корен. За целта се нуждая от неоткриваем екип, състоящ се от външни хора, от бързина и нито следа от „насилие“.

Няколко минути пътувахме в мълчание. Полковникът се обърна към Докс.

— Би ли свалил този пистолет от гърба ми, колкото да ми кажеш какво мислиш за всичко това?

Озърнах се към огледалото и видях, че партньорът ми се е ухилил.

— Само чаках да кажеш за дневните.

Тревън слушаше разказа на Рейн на фона на усилващото се тракане на мотрисата в лосанджелиското метро, едновременно впечатлен и обезпокоен. Впечатлен от това, че Рейн е забелязал слабост в защитата на Шорок, моментално е импровизирал, за да се възползва от нея, и е довършил директора на НАЦ с цианида, както бяха планирали. Обезпокоен, защото впоследствие Рейн и Докс са се срещнали с Хорт и сега явно контролират информационния поток в двете посоки. Не беше свикнал между него и полковника да има буфер и макар да съзнаваше, че това е недостойна, самолюбива реакция към избутването му в периферията, той също така разбираше, че необходимостта да разчита на посредничеството на Рейн и Докс е оперативно неизгодна.