Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Включих детектора за подслушвателни устройства и пак обиколих квартала, надясно по Уестборн, надясно по Шеруд, надясно по Уестмаунт. Забелязах Хортън по средата на улицата, на тротоара вдясно от нас, приближаваше се. Беше облечен точно като при предишната ни среща — риза с къси ръкави, напъхана в панталона, не оставяща друго място за скриване на оръжие, освен в кобур на глезена. Или може би отзад на кръста, Докс обаче бе отворил прозореца, държеше пистолета си точно под него и ако Хортън насочеше ръцете си към място, което не виждаме, моят партньор щеше да натисне спусъка, преди полковникът да успее да стреля, с други думи, той щеше да умре на място.

Спряхме до него и аз му дадох знак да седне до мен. Той кимна, но първо любезно си повдигна крачолите и показа глезените си, после се завъртя, за да видим, че не носи нищо и на кръста си. Накрая се качи и аз направих бърз обратен завой, първата от маневрите, които щях да изпълня, за да се уверя, че не ни следят. Детекторът за подслушвателни устройства мълчеше.

— Благодаря и на двама ви за отделеното време — започна Хортън. — И трябва да отбележа, че свършихте чудесна работа в Лас Вегас. Никога няма да узнаем живота на колко души сте спасили и колко тежки телесни повреди сте предотвратили, но ако се съди по плановете на Шорок, става дума за хиляди хора.

— Няма нужда от благодарности — каза Докс. — Аз съм тук, само за да те застрелям, ако нещо се обърка.

Полковникът беше достатъчно умен, за да не вземе добродушния глас на партньора ми за отсъствие на сериозна цел.

— Ами тогава да се погрижим нищо да не се обърка — рече той.

Потеглих на юг по Ла Сиенега, после продължих по съседните улици, за да избегна задръстванията. Смятах, че няма вероятност Хортън да е поел риска да нареди да ни следят — той знаеше, че щом е наш пътник, в главата му буквално ще е опрян пистолет. Въпреки това на няколко пъти спирах, за да се уверя, че зад нас няма никой, и направих няколко стратегически обратни завоя. С неговите възможности, естествено, не можех да изключа сателитно наблюдение, това обаче не представляваше непосредствена опасност и двамата с Докс можехме по-късно да се справим с такава възможност. Знаех, че полковникът може да е видял и запомнил регистрационните номера, докато се бяхме приближавали, за да го качим, но аз бях наел колата под самоличност, която нямаше да го отведе до мен. Стига да внимавахме, всичко щеше да е наред.

— Щом вече сме спасили живота на толкова хора, защо искаш да бъдат очистени и другите двама заговорници? — попитах аз, след като се уверих, че никой не се опитва да ни проследи.

Хортън кимна, като че ли очакваше този въпрос.

— Шорок беше върхът на копието, затова беше най-важната цел. Но докато копието съществува, върхът му може да се възстанови сравнително лесно. Има още две ключови фигури, чиято смърт напълно ще попари надеждите на някои да заграбят властта, като използват атентати под фалшив флаг.

— Кои?

— Проявяваш ли интерес?

— Не мога да отговоря, преди да науча кои са обектите.

Той замълча за миг, после попита:

— Чувал ли си за Джак Финч?

— Не.

— Той стои в сянка за човек на такъв пост.

— А именно?

— Съветник по антитероризма на президента.

Докс се засмя.

— Бива те да избираш мъчни обекти. Направо ме е страх да попитам кой е третия.

— Хайде засега да ги обсъждаме един по един — каза Хортън.

— Каква е ролята на Финч в заговора? — поинтересувах се аз.

— Финч е нещо като информационен брокер — отвърна полковникът.

— Тоест?

— Тоест той е съвременното превъплъщение на знаменития Джон Едгар Хувър, който, както може би знаеш, запазил поста си на шеф на ФБР близо половин век, като събирал уличаващи досиета за всички важни личности във Вашингтон, включително за всеки президент, при когото е служил.

Докс отново се засмя.

— Звучи като историята със стария Мърдок и „Фокс Нюс“.

— В известен смисъл е така — съгласи се Хортън. — Обаче е по-целенасочено. И по-мащабно.

— Какво общо има това с преврата? — попитах.

— Първата стъпка е провокацията, което беше в областта на Шорок. След провокацията обаче заговорниците трябва да се погрижат някои ключови фигури от властта — президентът, високопоставени военни и служители от органите на реда и от съдебната система, в случай на съдебно оспорване — да подкрепят извънредните пълномощия на президента в отговор на кризата. Сами виждате защо е нужно това. Америка е голяма и капризна страна. Някои хора искат управлението да е по-ефикасно, както се изразяват те. Ала не са достатъчно, за да надделеят над опозицията.