Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Когато се уверих, че Шорок е мъртъв, аз го оставих на пода и бързо претърсих джобовете му. Носеше само ключ-картата си и камерата, която бях поставил в стаята му. Реших, че е отказал да я даде на Докс, когато моят партньор му е съобщил, че ще намери флашката в тоалетната, навярно е смятал, че така ще му остане все някакво средство за убеждение. Нямаше значение. Главното беше, че сега устройството е у нас и няма да се налага да се безпокоим, че може да бъде открито в стаята му и да породи съмнения. Ключът му също щеше да е полезен, в случай че се регистрираше времето на неговите влизания и излизания. Не очаквах да има следствие, но колкото по-малко улики, толкова по-добре. Извадих хиляда долара от джоба си и ги пъхнах в джоба на Шорок. Навярно никой нямаше да обърне внимание на факта, че е теглил пари от банкомат непосредствено преди смъртта си, но ако някой все пак го направеше, отсъствието на парите щеше да изглежда странно.

Огледах пръстите му за кожа или косми от мен. Не бях усетил нищо, но адреналинът скриваше болката и той спокойно можеше да ме е одрал по скалпа или да ми е отскубнал някой косъм. Не открих нищо. Извадих ролката кинезиологична лента от джоба на блейзера си и увих двете си длани с лепкавата страна навън, после методично почистих плочките под и около Шорок. Чистачите в „Уин“ трябва да бяха професионалисти, защото събрах само малко мъх и няколко косъма. Нямаше откъде да знам дали сред тях има и мои, но вече беше без значение. Преобърнах Шорок и почистих гърба му, където бях опрял лицето си. Още няколко косъма, сигурно негови. Но както и по-рано, това вече не беше важно. Внимателно развих лентата над тоалетната, смачках я на топка и я напъхах в джоба си. После пуснах водата в чинията, отстранявайки всяка материя, незабележимо паднала вътре.

Почти бях свършил. Спрях и се замислих, прехвърлих мисления списък с действията си. Всичко беше наред. Оставаше само още едно нещо.

Разкопчах колана на Шорок, смъкнах панталона и гащетата му до глезените и го сложих да седне на тоалетната чиния. После се отдръпнах назад с протегната ръка, за да го задържа колкото може по-дълго в тая поза. Когато отпуснах ръката си, Шорок се наклони напред и надясно и се свлече по очи на пода до чинията. Знаех, че не съм оставил следи нито по лицето му, нито другаде, но даже и да бях, дребните охлузвания, получени при падането му от тоалетната чиния, щяха да са напълно достатъчно обяснение. Колкото до самата му смърт, тя щеше да изглежда резултат на нещо сърдечно — може би запушване на кръвоносен съд или нарушаване на електрически импулс. Бе възможно да му направят аутопсия: той беше достатъчно високопоставен, а и трябваше да се има предвид странната ирония, че човек, толкова вманиачен по фитнеса, е умрял от привиден инфаркт. Но когато не откриеха нищо, труп, лишен от каквито и да е следи от случилото се, мъдрите лекари щяха да си погладят брадичките и да изтъкнат като вероятни причини синдрома на Бругада, синдрома на удължения QT интервал, потенциални патологии на натриевите и калиевите канали и смъртоносни аритмии, връхлетели с разрушителността и непредвидимостта на цунами, всички с еднакво тържествени гласове, някога изключителен приоритет на монаси, позоваващи се на неведомите пътища Божии.

Хванах се за горния край на мраморната стена и внимателно се заслушах за миг. Нищо. Набрах се, преметнах се отгоре и се спуснах в съседната кабина. Чух, че някой влиза, затова заключих вратата и зачаках, като използвах времето да прехвърля отново мисления си списък и да се уверя, че не забравям нищо. Когато чух, че посетителят си тръгва, аз излязох навън и в движение напъхах ръкавиците в джоба си.

Видях Докс, който седеше пред една ротативка и наблюдаваше входа. Кимнах веднъж, за да му покажа, че съм успял. Можехме да се обадим на Ларисън и Тревън по пътя, да си дадем преднина и да се срещнем по-късно, далеч от „Уин“. Нямаше обаче да разкрия на никого от тях, че не съм използвал цианида. Нито пък на Хортън. Предпочитам хората да не знаят какво мога да правя с ръцете си. Това ме улеснява да го приложа на самите тях, ако се стигне дотам.

Известно време не ни беше вървяло. На няколко пъти за малко не се бяхме провалили. Но накрая бяхме успели. Съвършено естествената наглед смърт на Шорок, нашето чисто измъкване, страхотният хонорар. И може би от всичко това за пръв път щеше да излезе нещо по-добро за повече хора. В крайна сметка нямаше абсолютно нищо, от което да се оплача.