Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Тревън стрелна партньора си с поглед — малко нетърпеливо, стори ми се. Може би обичаше веднага да преминава към същността на работата. Не разбираше, че същността на работата е тъкмо това. С Ларисън взаимно се изпитвахме.

— А другите двама? — продължих с въпросите.

— Наемници — поясни Ларисън. — От охранителна фирма, някоя от рода на „Блекуотър“. Изгубил съм им дирите.

Озърнах се към Тревън, после отново насочих вниманието си към Ларисън.

— Значи СРП, консултант, наемници… Доста шарена група.

— Ние не сме искали да ни пращат наемниците — заяви Ларисън и леко разпери длани, без да ги повдига от масата. — Хорт ги прати. Просто попрекали с персонала.

— И ти реши да го съкратиш.

Той кимна, сякаш в знак на уважение или благодарност.

— Ние с тебе.

Изглеждаше решен да ми покаже, че не се сърди за двамата убити великани — всъщност признаваше, че нарочно ги е пожертвал. А сега намекваше и за известна дистанцираност между него и Хортън и за известна близост между него и мен. Не бях сигурен какво цели.

— И на какво дължа интереса на Хортън? — попитах аз.

— Подробности не са ни известни — взе инициативата Тревън. — Каза ни само, че щял да възстановява нещо и искал да ти отправи предложение.

— Какво ще възстановява?

— Не знам. Нещо във връзка с операция, ръководена от някой си Джим Хилгър, която ти си провалил.

Хилгър. Не го показах, обаче се изненадах, като чух това име. Когато и да са се кръстосвали пътищата ни, първо в Хонконг, където той уреждаше продажба на ракети с радиоактивни бойни глави, и после в Холандия, където ръководеше операция за взривяване на ротердамското пристанище с цел да се повиши цената на петрола, никога не съм бил съвсем наясно за кого работи. За последен път се натъкнах на него в Амстердам и оттогава вече никой няма да се натъква на него. Ако Хортън беше с вързан с покойния Джим Хилгър, най-вероятно искаше нещо опасно за мен.

— Какво знаеш за Хилгър? — попитах аз.

Тревън поклати глава.

— Само това, което току-що ти казах.

— Аз съм чувал за него — обади се Ларисън.

— За кого е работил? За държавата ли? Или за частна фирма?

Ларисън се засмя.

— Наистина ли смяташ, че има значение?

Тревън едва забележимо се намръщи и усетих, че отговорът на партньора му не му се е понравил. Не бях сигурен защо. Е, така или иначе повече нищо нямаше да ми кажат. А като се имаше предвид настоящото състояние на Хилгър, най-вероятно нямаше и значение.

— Нещо друго?

— Да — каза Тревън. — В това нещо, което Хорт се опитва да възстанови, трябвало да участва бившият снайперист от морската пехота Докс, когото ти си познавал.

Не отговорих. Отдавна не бях виждал Докс, но поддържахме връзка и знаех, че още живее на Бали. Вече не му се налагаше да работи, ала това предложение може би щеше да го заинтересува. За него не беше от значение въпросът за парите. Просто обичаше да е в центъра на събитията.

„Ами ти?“ — прошепна някакъв глас в ума ми. Не му обърнах внимание.

— Може би сам ще се свържеш с Докс — продължи Ларисън. — В противен случай трябва да го направим ние, но има ли смисъл да загиват още наемници?

Отново ме заинтригува намекът му, че няма нищо против случилото се с наемниците.

Келнерката донесе поръчката ни и се отдалечи. Ларисън отпи глътка кафе и одобрително кимна. Тревън не докосна своето.

Пресуших чашата си с вода и ги погледнах.

— С какво ви държи Хортън?

Двамата мълчаха. Е, значи ги държеше с нещо. А сега и те държаха с нещо мен.

Само че тогава Ларисън ме изненада.

— Видеорекордерът е в джоба ми. Нали не възразяваш да го извадя?

Уместен въпрос. В такива ситуации и с човек като мен е по-добре да си държиш ръцете така, че да се виждат. Особено след като си показал, че си прекалено умен, за да правиш резки движения. Единственото логично заключение ще е, че посягаш за оръжието си, и това заключение ще доведе до враждебна реакция.

Дадох му знак да се чувства свободен. Той се изправи и бавно извади от предния си джоб устройство като двете, които бях взел от великаните. Остави го в средата на масата и пак си седна. После хвърли поглед към Тревън, който повтори действията му и извади аналогичен уред.

Не посегнах към устройствата. Бях предположил, че целта на първоначалното предложение е само да ме накарат да се срещна с тях, но сега те като че ли наистина изпълняваха обещанието си. Просто ей така се отказваха от средство за принуда?! Ако бяха някакви недодялани цивилни, може би щях да го приема като наивен опит да спечелят благоразположението ми. Само че тия тук не бяха наивници. Напротив, и двамата бяха обгърнати в тихата, тежка аура на мъже, които многократно са убивали и оцелявали, опит, който обикновено унищожава вярата в силата на доброжелателството, както и на повечето благородни жестове.