Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Ще те помоля за една малка услуга — съвсем малка.

Човек можеше да е сигурен, че Канезаки непременно ще поиска друга услуга в замяна. Понякога искаше адски големи услуги, затова си струваше да подчертая, че го моля за нещо банално.

— Искаш ли да продължим разговора по скайп? — попита той. — Ако смяташ, че мобилният ми телефон не е достатъчно сигурен.

Това беше жест към параноичния ми стремеж към абсолютна сигурност и начин да преувеличи значението на услугата.

— Не — отвърнах. — Не е нищо особено. Просто ми трябва вътрешна информация за един полковник от Съвместното командване на силите за специални операции, Скот Хортън. Викат му Хорт. Чувал ли си за него?

Последва мълчание. Канезаки може би се чудеше дали не се готвя да убия Хортън. Така беше свикнал да ме възприема. Но щеше да се сети, че при такива обстоятелства изобщо нямаше да го питам.

— Да, чувал съм. Обаче длъжността му е…

— Секретна, знам. Наясно съм с длъжността му. Интересува ме самият той. Има ли някаква причина да не ми желае доброто?

— Трудно е да се каже. Работата, която вършиш, създава много врагове.

— Която вършех.

Том се засмя.

— Да де, ама виж докъде се докара.

Не му обърнах внимание.

— Хортън иска да се срещнем.

— И ти смяташ, че е капан, така ли?

— Винаги подозирам, че е капан. Понякога даже се оказвам прав.

— Е, мога само да те уверя, че той има много широк гръб. При предишното правителство СКССО се отчиташе направо пред вицепрезидента и вършеше крайно неправомерни неща. Сиймор Хърш нарече службата „наказателен отряд“.

— Има ли нещо вярно в това?

Том пак се засмя.

— Нали не искаш от мен да потвърдя думите на Хърш?!

Значи беше вярно.

— Друго?

— Да речем само, че новото правителство не е променило задачите на СКССО. Не съм запознат с всички подробности, но знам, че много от традиционните функции на ЦРУ бяха прехвърлени на армията.

— Защо?

— Вече сме повече от десет години в Афганистан. И почти толкова отдавна в Ирак. Плюс други места, които не се появяват толкова често по новините. Десет години глобална война означават огромно влияние за военните. Те получават каквото поискат, а искат много.

— А нещо за бивш агент от Службата за разузнавателна поддръжка на име Ларисън? И за действащ агент от СРП, Тревън?

— Имената не ми говорят нищо, но мога да проверя. И ще се ослушвам какво може да иска от теб Хортън.

От устата на Канезаки това обещание наистина можеше да означава много.

— Благодаря.

— И ти направи същото за мен. Искам да знам какво е замислил. Теб човек трудно може да те открие, тъй че Хортън явно има сериозни причини.

В думите му долових нотки на професионална завист. Не можех да го обвинявам, че не желае да сподели с мен агентите си. Или бившите си агенти. А като ответна услуга това не беше нищо особено. Обещах да го държа в течение и затворих.

Третият разговор беше с Докс.

— Аз съм — осведомих го, когато вдигна слушалката.

— „Аз“ ли? Кой „аз“? — със силния си провлечен южняшки акцент попита той.

Вече бяхме играли тая игра.

— Знаеш кой „аз“.

Докс се засмя, очевидно зарадван.

— Знам, знам, само се опитвам да…

— Да ме накараш да си кажа името по телефона, ясно. Ще трябва да положиш повече усилия.

— А, не знам. Ти остаряваш. Рано или късно ще успея. Как я караш бе, човек? Адски ми е гот да те чуя, нищо че не си казваш името.

Информирах го какво става и си го представих как се ухилва.

— Май на някого се канят да му устроят бесен прощален купон — заключи той.

— Да, и искат от нас да осигурим кетъринга.

— Е, аз обикновено съм склонен да приготвям разни вкуснотии, стига хонорарът да си го бива. А ти? Нали се беше отказал от кетъринг бизнеса?

— Само ще изслушам предложението.

Докс се засмя.

— Както кажеш, готин.

Той съвършено спокойно приемаше своите смъртоносни способности и не разбираше моите колебания.

— Ще ти съобщя какво съм научил — обещах аз.

— Да ми съобщиш ли?! Сам ли се готвиш да отидеш?

— Виж, няма смисъл да…

— Гледай сега какво няма смисъл. Няма смисъл оная ти работа да се развява на вятъра, когато се залавяш бог знае с какво. Ще се срещнем там и аз ще ти осигуря тила. И не ми казвай, че няма нужда. Все това повтаряш и много често грешиш.

Имаше право, разбира се. Не познавах човек, на когото да мога да разчитам повече — даже веднъж се отказа от пет милиона долара, за да ми спаси живота. Просто не обичам да се налага да разчитам на когото и да било.