Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Струва ми се, че знаеш за какво говоря — продължи Докс. — И затова не ми отговаряш. Мислиш ли, че греша?

Тревън поклати глава.

— Не.

— Е, можем да се справим с Ларисън. По един или друг начин. Не мога обаче да понеса мисълта какво е способен да направи с това момиче тук. Ако диамантите са истински, тя повече няма да ни трябва. И без това заради нас преживя достатъчно. Предлагам да я пуснем. Ти какво ще кажеш?

— Просто да я пуснем, така ли?

Докс кимна.

— Още сега. Преди ангелът на смъртта да се върне и да започне да се опитва да осъществи съответните заключения, до които е стигнал по време на тазсутрешното си отсъствие.

Тревън се замисли. Също като Докс, и той не желаеше да стане виновник за смъртта на момичето. Само че щеше да е опасно да извършат такова нещо без поне да се опитат да постигнат единодушие.

— Виж, дори да съм съгласен с тебе, а не казвам, че съм съгласен, в момента не можем просто да я пуснем да си тръгне — отвърна той. — Рейн и Ларисън още не са се върнали, а близко до ума е, че тя ще отиде направо в полицията.

— Тя дори не знае къде се намира — възрази Докс. — Мога да я изведа със завързани очи, да я оставя някъде и да се махна. И край.

— Толкова ли си убеден, че тя няма да намери обратния път? Има звуци, миризми… нещо характерно в стаята, което сме пропуснали. Или усещането за завоите, които правиш, и разстоянието, което изминаваш. Тя е умна. Виждам го, както го виждаш и ти.

— Добре, а какво ще кажеш да я закарам някъде и да изчакам вие тримата да ми се обадите? Мога да я пусна тогава и всички ще имаме предостатъчно време да офейкаме.

— А ако диамантите не са истински? Още не знаем.

— И какво, ако не са? Погледни я. Ще й пръснеш черепа, така ли? Или ще гледаш как я застрелва Ларисън?

Тревън не отговори.

— Няма, разбира се — продължи Докс. — И би трябвало да си горд и облекчен, че не можеш да го направиш, че родителите ти не са отгледали човек, който е способен на такова нещо. Това вече продължи достатъчно. Щом Хортън прие блъфа ни, предлагам да приключим. Предстои ни друга работа, например да попречим на едни безмилостни фанатици да избият цял куп деца в името на по-голямото благо.

Споменаването на родителите му, и двамата отдавна покойници, попадна право в десетката. За момент Тревън се зачуди дали Докс нарочно предлага непрактичната идея веднага да пуснат Кей, защото знае, че ще го накара да повдигне практично възражение и ще може да го убеди. Разбираше, че снайперистът трябва да е чакал подходящия момент, за да проведе целия този разговор. Сигурно се беше надявал Тревън да му даде повод, а когато е преценил, че времето им най-вероятно изтича, сам си бе намерил такъв. Чувстваше се като идиот, че е смятал този човек за тъп. Ако в стаята имаше някой тъпак, това беше самият той.

— Господи, Ларисън ще се върне и ще побеснее — каза Тревън. — А може би и Рейн.

— С Рейн няма да има проблем. Познавам го. Колкото до Ларисън, е, в момента той не е въоръжен. Предлагам да не му позволим да се въоръжи, докато не се уверим, че е имал време да се приспособи към новите обстоятелства.

Тревън се замисли за миг.

— Предполагам, че ако диамантите са истински, Ларисън ще го преживее. Поне така ми се струва.

Докс кимна, сякаш вече знаеше накъде клони Тревън. И го одобряваше.

— Но ако не са истински и той реши, че Хорт пак го е прецакал, а ние сме му били съучастници, ще се наложи да го убием. Защото иначе той ще убие нас.

Докс отново кимна и Тревън пак изпита смущаващото усещане, че две изключително ловки ръце го насочват към собствените му изводи.

Ала това не променяше принципната вярност на самите изводи.

— Добре — каза той. — Отведи я оттук. И побързай. Може скоро да се върнат.

Докс го погледна, после протегна ръка.

— Бен Тревън, радвам се да се уверя, че си от добрите.

Тревън поклати глава.

— Аз не бих се изсилвал толкова. Хайде, върви.

Рейн и Ларисън се прибраха около час след като Докс беше отвел Кей. Тревън отключи вратата и ги пусна вътре с лявата си ръка. В дясната държеше глока.

Двамата влязоха и той заключи след тях. Те се огледаха наоколо, после се озърнаха към отворената врата на банята. Тревън се приготви.

— Къде е момичето? — попита Ларисън.

— С Докс — отвърна Тревън.

— Уф, мамка му — изпъшка Рейн и притисна слепоочията си с пръсти като човек, който се бори с мигрена. — Знаех си, че ще се случи.

— Какво си знаел, че ще се случи? — изръмжа Ларисън, сетне се обърна към Тревън. — Къде са те?