Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Той я е отвел, нали? — предположи Рейн.

Тревън кимна.

Лицето на Ларисън помръкна.

— Отвел ли я е? Какво става, по дяволите?

Тревън го погледна.

— Ще ти кажа истината. Той смяташе, че ще се върнеш тук и ще я убиеш. И знаеш ли какво? Аз бях съгласен с него.

— И какво, ако е така? — сопна се Ларисън. — Хорт трябваше да отзове хрътките си, а вместо това той сам се неутрализира. Наруши сделката. Следователно трябва да плати цената.

— Диамантите истински ли са? — попита Тревън.

Рейн кимна.

— Истински са.

— Добре — каза агентът от СРП, без да откъсва очи от Ларисън. — Това е предостатъчно. Няма да убием някакво невинно момиче заради твоята омраза към баща му. Не ми пука как ще го наречеш. Това е.

— Добре, да проявим практичност за малко — обади се Рейн. — После всички може да се избием един друг, ако все още искаме. Какво се разбрахте с Докс?

— Трябва да му се обадя, когато вие двамата се приберете — отвърна Тревън. — И после четиримата ще се срещнем в някакво кафене в Бевърли Хилс, което ти харесвало.

— Мамка му — изруга Рейн. — Току-що идваме от Бевърли Хилс. В кое кафене? В „Ърт“ ли?

— Да, точно то беше. Човекът много си държи на храната.

— Взел ли е някой от джиесемите?

— Да.

— Добре, позвъни му. Но по-добре се обади от обществен телефон. Няма смисъл да включваме повече от един от джиесемите.

— Искаш ли да сменим мястото?

— Не, не казвай нищо за мястото на срещата по обикновен телефон. „Ърт“ става. Нали предплатихме стаята?

— Да.

— С каква кола тръгна Докс?

— С хондата, която откраднах аз.

— Значи камионът още е тук, нали?

Тревън кимна към нощното шкафче.

— Ключовете са ей там.

— Добре. На северозападния ъгъл на Линкълн и Пико има обществен телефон. Обади се на Докс, кажи му, че ще се срещнем както сте се уговорили, веднага щом можем.

— Къде ми е пистолетът? — попита Ларисън.

— В горното чекмедже на скрина — отвърна Тревън. — Твоят и неговият. — Той изчака малко, но Ларисън не понечи да си вземе оръжието. Това беше добре. Иначе Тревън щеше да го застреля на място. Зачуди се дали другият мъж го съзнава.

— Ще минем с камиона след петнайсетина минути — каза Рейн. Той явно разбираше точно какво става и Тревън се запита какво е намислил. Да поговори с Ларисън ли? Да го убие? Не можеше да разчете Рейн, както не можеше да разчете и самия Ларисън.

Надяваше се, че Рейн знае какво върши. Той кимна и излезе.

На Ларисън му се искаше да отиде при скрина и да си вземе глока. Дори не беше сигурен какво ще прави с него, но се чувстваше толкова надигран и притиснат в ъгъла, че просто имаше нужда да държи оръжие в дланта си. Понякога изпитваше същото, когато се будеше от кошмар с треперещи ръце, разтуптяно сърце и потънало в пот тяло, и можеше да го успокои единствено усещането за пистолет в едната ръка и масивни предмети, тотеми на будния свят, под другата. Ала Рейн стоеше между него и скрина и Ларисън не знаеше как ще реагира той, ако понечи да тръгне напред. Щеше ли да се опита да го спре? Ларисън беше с трийсетина килограма отгоре, че и повече, но бе видял как Рейн очиства онези двама наемници в Токио, а те бяха още по-едри и от него. Така или иначе, дори да успееше да победи Рейн в ръкопашен бой, нямаше да има особена полза от оръжието, ако се добереше до него със счупена ръка или нещо още по-лошо. Реши, че е по-безопасно да пасува. Засега.

Рейн го наблюдаваше и Ларисън имаше чувството, че японецът знае точно какво си мисли.

— Е? — попита Рейн. — Какво ще правим?

— Какво имаш предвид? — отговори на въпроса с въпрос Ларисън, убеждавайки се, че се опитва да печели време.

— Какво ще кажеш, ако ти опиша един четиричленен екип, трима от членовете на който независимо един от друг са стигнали до едно и също заключение за четвъртия?

Ларисън не отговори.

— В случай че не съм ясен, въпросното заключение е, че ти щеше да се прибереш тук и да продупчиш билета на момичето — прибави Рейн.

— И какво от това?

— Прави ли сме?

— Какво значение има?

— В известен смисъл, никакво. Защото, когато трима от четирима мислят за тебе най-лошото, има проблем, дори и тримата да грешат. И проблемът си ти.

Ларисън отново не отговори. Господи, само да имаше оръжие. Просто да го усеща в дланта си. За да задържи на разстояние цялата тази гадост.

Рейн го наблюдаваше.

— Искаш ли да знаеш какво не каза Тревън?

Ларисън продължи да мълчи. Скринът беше на два и половина метра. Всъщност Рейн можеше ли да го спре?