Нелсън Демил - Пантерата

— На картата има една уади — обясни той. — Това е поток, който тече от възвишенията през дъждовния сезон. Мисля, че от ерозията дъното трябва да е гладко и нагоре по хълмовете.

— Коритото би трябвало да е покрито с дребни камъни, които ще ни осигурят добро сцепление — каза Кейт, която беше родена и израснала из необятните американски простори и разбираше от тези неща.

— Също като онази уади, която минава като магистрала през средата на Сана — обадих се аз.

— Точно така — потвърди г-н Бренър.

Май наистина бях прекарал прекалено дълго тук.

Навлязохме в дерето и Замо пое към хълмовете. Не беше трудно да следваме пресъхналото корито и след петнайсетина минути се озовахме в нещо като клисура или долина между две високи плата. Коритото стана по-стръмно.

Непрекъснато се обръщах да проверя дали полковник Хаким е все още зад нас. Нямаше да се учудя, ако кучият син реши да превключи на задна и да продължи по този начин чак до Сана. Той обаче ни следваше плътно, подбуждан от дълга, честта, родината и парите.

Слънцето определено залязваше и небето на изток се смрачаваше, но на запад все още имаше светлина. След около час пътувахме в здрач, но изгряващият полумесец освети слабо мъртвите сухи хълмове, който почти заблестяха под лунните лъчи.

Нямахме много за казване. От време на време Бренър и Хаким разменяха по няколко думи по радиото. На няколко пъти си помислих, че ако по хълмовете са останали джихадисти, тук долу сме идеални мишени за тях.

— Как си? — попитах Кейт.

— Все още идеално.

Сигурен бях, че ребрата й са здраво натъртени от онзи куршум в бронежилетката. Понякога можеш да се сдобиеш със счупено ребро, а грозната синина си е задължителна. Както обаче казваме, по-добре насинен, отколкото мъртъв.

Състоянието на ръката на Замо не беше любимата му тема за разговор, така че не го питах. От начина, по който държеше кормилото обаче си личеше, че е изтръпнала. Надявах се, че няма да му се наложи той да пръсне черепа на ал Дервиш от километър разстояние. Или да свали някой задник, решил да се упражнява в стрелба по нас.

Коритото вече беше много тясно и теренът ставаше все по-стръмен и по-неравен.

— Стигаме до мястото, където дъждовната вода се събира в поток — каза Бренър.

— И?

— И теренът пред нас е непредсказуем. Спокойно може да се издигне и като стена.

— В такъв случай ще продължим пеша — каза Кейт.

— Точно така — съгласих се аз. Както казваше майка ми, „Бог първо е направил краката, а после автомобила“. Всъщност няма истинско доказателство за това твърдение, но ако е вярно, сигурно то е причината за педала на газта. Какви бяха тези идиотии, дето се въртяха в главата ми?

Продължихме напред и изкарахме късмет, тъй като не се озовахме пред стена, когато стигнахме билото.

И ето го пред нас.

Спряхме, слязохме от колите и застанахме на ръба на склона. Под нас в далечината имаше низина с размерите на четири-пет футболни полета, сгушена между извисяващите се хълмове. Точно както я бяхме видели на монитора на безпилотния самолет.

Сега обаче лагерът изглеждаше различно. Цялата низина димеше, сякаш някой печеше земята. Преброих дванайсет огромни кратера с диаметър десетина-дванайсет метра и достатъчно дълбоки, за да не виждам дъната им.

— Добре пуснати бомби — отбеляза Бренър.

Точно това си мислех и аз. Какво?

— Виждате ли колко равномерно са разположени кратерите? — продължи той. — Няма застъпване. Пилотите направо са застлали целта с дванайсет еднотонни бомби. Красота. От доста време не бях виждал подобно нещо.

— Изглежда страхотно — съгласих се аз. — Останал ли е някой жив там долу?

— Не. Взривът изсмуква кислорода — обясни той. — А ударните вълни пръсват дробовете ти и понякога превръщат мозъка ти в пихтия.

Уау.

— Случва се понякога да намериш оцелели, но те са истински зомбита… — с отнесен глас продължи Бренър. — Кръв тече от ушите, носа и устата им…

— Да… ами… добре пуснати бомби.

— Не е добре да слизаме долу — добави Замо. — Може да има неизбухнали боеприпаси като мини или гранати. Може да са се привели в готовност от ударните вълни и ако ги настъпиш или нещо такова, ще те пратят във въздуха.

— Полезна информация.

Междувременно полковник Хаким и трите му мутри от СПС стояха настрана и гледаха поразиите на американците. Нямах представа какво минава през главите им, но би трябвало да са впечатлени, а също и разтревожени. Можеха да видят бъдещето.