Нелсън Демил - Пантерата

— Защо не? Някой е оторизирал Чет да ни разкара, така че можем да правим каквото ни скимне.

Бренър пое дълбоко дъх.

— Нямаме подкрепления, логистична помощ и комуникации, а освен това мунициите ни са малко.

— Имаме си обаче нов партньор. Той разполага с всичко необходимо и ще го вземем с нас. Хаким е оторизиран да прави каквото му скимне — добавих.

— Всъщност Хаким би трябвало сам да направи това.

— Хаким е некомпетентен, вероятно мързелив и не дава пет пари за Ал Кайда или Булус ибн ал Дервиш — посочих аз.

— Но пък иска наградата.

— Точно така. И затова ще дойде с нас. И без това ни е нужен преводач.

Бренър мина в мислителен режим и започна да претегля всички за и против дали да се махне от кенефа, или да нагази в него още по-дълбоко.

— Алтаир може и да не издържи пътуването.

— Изглежда добре. Як дърт пръч е той. Или орел. Пък ако умре — умре. По-добре, отколкото да получи куршум в главата от Хаким.

— Мисля, че престоят ти тук е бил по-продължителен от разумното — уведоми ме Бренър.

— Луд съм си от години. Когато се върнеш у дома, ти ще си дадеш сметка колко си бил смахнат тук.

Той се усмихна насила, помисли и каза:

— Добре… ако Хаким е съгласен и ако дойде с нас, да опитаме.

— Добре. Значи ще завършим мисията.

— Ами Кейт? — попита Бренър.

— За нищо на света не би пропуснала това.

Бренър понечи да коментира това, но полковник Хаким, който искаше да разбере какво са намислили новите му партньори, дойде при нас и попита:

— И какво ще правите сега?

— Радвам се, че се поинтересувахте.

Обясних му плана си и той ме изслуша мълчаливо, като от време на време кимаше.

— Ако успеем да убием или заловим Пантерата, ще се погрижа да получите трите милиона, които искате — уверих го. — Бедуините ни помогнаха, но един от тях ни предаде и Пантерата е жив.

Така че майната им.

Полковник Хаким пак кимна, но отбеляза:

— Старецът може да не издържи подобно пътуване.

— Е, ако не издържи — не издържи.

— Знаете ли къде се намира въпросният лагер? — попита полковник Хаким.

— Алтаир знае — уверих го.

— Но няма да ни каже.

— Сигурен съм, че можете да го накарате да ни каже.

— Може би. Имам една идея къде може да е.

— Добре. А аз случайно имам координатите му. Имате ли карта на този район?

— Разбира се.

— Е, в такъв случай на практика сме там.

Полковник Хаким се отдалечи и двамата с Бренър тръгнахме към нашия джип.

— Ами Замо? — попитах аз.

— Той обича да търси джихадисти из планините.

— Естествено. Кой не обича?

И тъй, операция „Чистка“ продължаваше, макар и без Чет, Бък и Вашингтон. Никакви сложни планове, никакви високи технологии, никакви Джон и Кейт в ролята на стръв. Просто типове из хълмовете, опитващи се да се избият един друг по старомодния начин.

С Бренър обяснихме плана на Замо и Кейт и те го приеха без много въпроси. Колкото повече се замисляш за дръзки идеи, толкова повече проблеми откриваш. И ако продължаваш в същия дух, ще стигнеш до неприятната истина — това е адски опасно. Така че защо да мислиш? Просто го направи.

Наложи се да поговорим допълнително, за да убедим полковник Хаким да вземе не сто души, а само едно хъмви, тъй като става дума за тайна мисия, а не за инвазия.

Сега Хаким беше в джипа с шофьора си и с две мутри от СПС и Алтаир. Старецът не искаше да се вози с нас, но един от хората на Хаким го зашемети с тазер и го метна в задното отделение. За сметка на това пък Алтаир сега бе облечен, нахранен, напоен и жив.

Хаким ни осигури радиостанции. Напуснахме мястото на атаката и поехме обратно към възвишенията и залязващото слънце.

Хаким водеше, а ние го следвахме с нашия джип. Замо караше, аз бях на мястото на стрелеца, а Кейт и Бренър седяха отзад.

Основният план бе първо да открием лагера на Ал Кайда, защото всички бяхме съгласни, че пещерата на Пантерата не може да е много далеч от него. Лагерът беше добра отправна точка и, подходящо място да убедим Алтаир да издаде скривалището на шефа си.

Полковник Хаким ни беше дал военна топографска карта и Бренър, който беше добър в разчитането на тези неща, сега я изучаваше с Кейт. Бях им дал координатите на лагера на Ал Кайда, шито бях запомнил от монитора, и бяхме сложили знак на картата.

— Много труднодостъпен терен… — каза Бренър. — Няма пътища, но може да има някакви пътеки, които не са отбелязани тук.

— Видяхме няколко коли на екрана, така че трябва да има и нещо като път — напомних му.