Нелсън Демил - Пантерата

— Дори планът му да ни убие не успя.

Това беше почти смешно.

С две думи, ако е знаел, че всъщност сме гости на шейх Муса, Пантерата е знаел също, че американците няма да са в колибата на козаря при срещата между него и шейха, както и че самата среща е измама и капан.

— Пантерата не е тук и не е мъртъв — казах аз.

Бренър кимна и погледна новия ни партньор полковник Хаким.

— Не разбирам защо отивахте към Крепостта на гарвана.

Полковник Хаким като че ли се опитваше да спаси поне нещо от наградата си.

— Оцелелият от Ал Кайда ми каза също, че джихадистите от лагера на Ал Кайда сред хълмовете се готвят да атакуват крепостта и да заловят американците.

— Май го знаехме от самото начало — казах на Бренър.

Бренър кимна, после попита Хаким:

— И какво щяхте да правите при крепостта?

— Намерението ми беше да ви се притека на помощ — отвърна полковникът.

Какъв приятен човек. Изпълнява дълга си. Всъщност ако полковник Хаким беше тръгнал да прави пари, това беше добър начин да постигне целта си. Аз обаче се съмнявах, че е искал да се бие с Ал Кайда. Най-вероятно се е надявал да стигне до Крепостта на гарвана преди Ал Кайда, за да арестува или атакува традиционния си враг — бедуините — и да обяви, че е спасил американците от неприятеля. И че усилието му заслужава известно количество американски долари.

Не се беше получило, но полковник Хаким продължаваше да се опитва да измисли как да направи пачка. Пантерата беше жив, така че това също не бе проработило, а спасяването на американците от бедуините се беше провалило. И какво му оставаше?

— Оценяваме намеренията ви, но както виждате, не се нуждаем от спасяване — каза му Бренър.

— Човекът от Ал Кайда, който оцеля при атаката, ми каза, че бедуинът Ясир му съобщил, че в Крепостта на гарвана имало шестима американци — каза полковник Хаким.

— Двама си тръгнаха — уведоми го Бренър.

Хаким се позамисли, после каза:

— Май видях от платото да се вдига пушек.

Е, това беше дълга история, така че я съкратих и я сведох до обяснението:

— Имахме проблем с бедуините.

Хаким кимна и сподели:

— Коварни са.

Пълни аматьори са, полковник. В сравнение с теб.

— Според оцелелия от Ал Кайда джихадистите трябвало да започнат атаката си срещу крепостта след срещата с шейх Муса — добави полковник Хаким. — Но само ако американците не присъстват на тази среща.

— Ясно. Жалко, че я пропуснахме.

Жалко също, че и Пантерата я беше пропуснал. С две думи, той беше готов да жертва куп свои хора, за да види дали срещата е капан, както си и беше, а самият той се беше скрил някъде другаде.

— Пантерата ли е трябвало да води атаката срещу крепостта? — попитах.

— Зададох същия въпрос на оцелелия от Ал Кайда, но той не знаеше — отвърна Хаким.

Ясно. Пантерата предпочиташе да не споделя. Благодарение на което все още беше жив.

— Хората ми не съобщават да са се натъкнали на сили на Ал Кайда по пътя до Крепостта на гарвана — каза Хаким.

Защото силите на Ал Кайда в лагера бяха превърнати на хамбургери от американските ВВС. Това обаче не му влизаше в работата.

Спомних си как внезапно бяхме станали несимпатични на бедуините в двора на крепостта.

— Знаем, че при атаката е имало и оцелял бедуин — казах на Хаким. — Обадил се е на приятелите си и им е съобщил за случилото се тук. Къде е този човек?

— За съжаление умря от раните си — уведоми ни Хаким.

— Рани от ракета или от дупка от куршум в главата? — поинтересувах се.

Полковник Хаким реши да изясни нещата за протокола и лично за мен:

— Няма значение.

Наистина хладнокръвен и корав кучи син.

— Направихме тази сделка — американците и моето правителство — и тя беше успешна — продължи полковник Хаким.

— Получихте си мъртвия шейх, но не мисля, че ние получихме мъртва пантера — отвърнах.

— Мисля, че и вие сте получили своето — каза Хаким. — Но ако не сте, това не е нито по моя вина, нито по вина на моето правителство.

Правилно. Вината беше на Чет. Всъщност Чет беше изпързалян от йеменското правителство. Те бяха знаели, че ще си получат мъртвия шейх, и изобщо не им беше пукало дали американците ще си получат своята мъртва пантера. Сега се бяхме оказали завинаги в лайняния списък на бедуините, а Пантерата все още беше някъде наоколо.

— Онзи оцелял от Ал Кайда още ли е жив, или е умрял от рана от куршум? — попитах.

— Мисля, че още е жив — отвърна Хаким.

Продължаваше да се опитва да сключи някаква сделка, но нямаше какво толкова да предложи. Въпреки това реших да си затворя очите.