Нелсън Демил - Пантерата

Закрачих бавно през зоната на поражението. Имаше много запазени глави, прикрепени или не към телата си, но около половината от тях бяха брадати, а повечето лица бяха обезобразени от шрапнелите или изгарянията. Сигурно и собствената майка на Пантерата нямаше да го разпознае. Освен това се оглеждах и за Набеел, който при последната ни среща имаше мърлява брада, но хората изглеждат различно, когато са мъртви.

Една глава лежеше по лице върху парче килим и я сритах, за да я обърна. По-голямата част от лицето липсваше.

Бренър дойде при мен, по-далеч от Хаким, и каза тихо:

— Или не схваща какво му казвам, или си имаме проблем с разпознаването.

Кимнах и си спомних видеозаписа. Шейх Муса се беше поколебал за момент, преди да хване ръката на Пантерата и да я целуне. Дали Муса беше несигурен относно самоличността на госта си? За мен повечето брадати мъже изглеждат еднакво, та какво остава за брадати араби. Със същия успех можеха да носят и хиджаби. Явно и Муса беше имал момент на съмнение.

Полковник Хаким дойде при нас и каза:

— Можете да се поздравите за успешната атака.

Добре. Браво на нас.

— Съветвам ви да съберете каквото ни трябва и да го откарате колкото се може по-бързо на летището в Сана — каза му Бренър. — Там ще ви чакат.

— И вземете малко лед от Мариб — добавих. — В хотел „Билкис“ сигурно имат.

Така и така не им трябваше лед за коктейли.

— Това, което искате, е светотатство — уведоми ни полковник Хаким. — Всички тези останки трябва да бъдат погребани възможно най-бързо, съгласно изискванията на религията ни.

Досещах се какво предстои и не исках да водя религиозни спорове с този тип, затова казах:

— Вижте какво, полковник, хайде да бъде ясно и лесно за всички ни. Вземате кичур коса от всяка глава и брада, номерирате ги и ги доставяте в посолството. Ние ще направим ДНК тестовете и ще си получите парите. Как ви звучи?

Полковник Хаким не успя да измисли някакво възражение, но все пак каза:

— Мисля, че се опитвате да промените уговорката.

— Ни най-малко — уверих го. — Плащаме куп пари за мъртви главатари на Ал Кайда. Вие обаче не можете да ми кажете коя от тези глави е на ал Дервиш. Нали така?

— Знаете, че е бил тук. И знаете, че всички тук са мъртви. Ерго и тъй нататък.

— Не знаем дали е бил тук — посочих. — Нито пък вие.

И вече започвах да си мисля, че не е бил. По дяволите.

Стояхме и се опитвахме да измислим как да решим въпроса. Вонята на отворени коремни кухини и изгоряло месо беше нетърпима и се смесваше с острата миризма на димящи коли и гориво. От всичко това стомахът ми се обръщаше. Всеки, който си мисли, че войната е страхотно занимание, трябва да помирише нещо подобно.

— Трябват ни само малко косми — напомних на полковник Хаким. — Така че няма да има неуважение към мъртвите. Става ли?

— Това е невъзможно.

Дрън-дрън, Хаким.

— Имаме проблем — казах на Бренър.

Той кимна и зададе на полковник Хаким въпроса, който беше повдигнат в джипа.

— Накъде отивахте с конвоя си?

— Това е моя работа, господин Бренър.

— Работата ни е обща — напомни му Бренър.

Полковник Хаким не отговори и сигурно си мислеше, че двата и половина милиона му се изплъзват. Можеше също да си мисли, че щом ще изгуби парите, защо да не се отърве и от нас. Или пък да ни отвлече за откуп и да представи похищението като работа на племената. В Йемен всичко беше възможно.

— Отивах към Крепостта на гарвана — каза накрая Хаким.

Бренър кимна.

— Защо?

— Има оцелял от атаката — призна полковникът. — От Ал Кайда. Каза ми, че един бедуин от Крепостта на гарвана, някой си Ясир, когото сигурно познавате от престоя си там, се е обадил на Ал Кайда по мобилния си и им е казал, че американците не били отвлечени и че всъщност са гости на шейх Муса.

Двамата с Бренър се спогледахме.

— Както казах, достатъчна е една къртица, а къртица се намира винаги — рече Бренър.

Така си е. И обикновено е човекът, когото подозираш най-малко. И как е щял да се облажи Ясир заради това, че ни е натопил? Може би със стоте хиляди, които Пантерата щеше да плати на Шейх Муса за американците. А това щяха да са много повече пари за него, отколкото делът му от петте милиона на шейха. Е, алчният Ясир беше мъртъв и вече не съжалявах особено, че съм му видял сметката.

— Гениалният план на Чет се оказа пълен провал — казах аз. — Не е взел предвид човешкия елемент.

И как би могъл? Самият той не беше човек.

Бренър се съгласи и добави: