Нелсън Демил - Пантерата

— Добре — рече г-ца Мейфийлд. — И може би наистина ни дават.

Може би. Надявах се само Чет вече да не е режисьорът на шоуто.

Както и да е, военният джип на Хаким обърна, следван от друго хъмви. Промушихме се покрай камионите и поехме на изток по правия черен път към черния пушек в далечината.

Третото хъмви и четирите камиона също потеглиха, но продължиха към платото.

— Защо според теб са тръгнали към Крепостта на гарвана? — попитах Бренър.

— Сигурно действат по сигнал.

— Какъв сигнал?

— Ще питаме полковник Хаким — отвърна Бренър.

Който е честен и открит колкото Чет и Бък. Всички тук мъкнеха по един огромен чувал врели-некипели.

С две думи, това не беше планът, който Чет беше изложил пред нас в Аден, а както казах още тогава и както се уверихме по-късно, в плана на Чет имаше повече неща, отколкото той споделяше. И както се увери самият Чет, аз също си имах свои планове. И както се уверихме всички, човек планира, а Бог се смее.

Част от плана на Чет обаче беше проработила. Пантерата беше мъртъв, а Чет и Бък бяха герои; още по-хубавото бе, че щях да видя какво е останало от Булус ибн ал Дервиш. Бях изминал дълъг път, за да стигна дотук.

— Можем да вземем доказателства от мястото тя на атаката — казах на Бренър, докато пътувахме към колибата на козаря. Можехме да се отбием в някой „Севън Илевън“ за пликчета.

— Ще оставим СПС и БНС да направят това, а също да ни снимат. Така полковник Хаким ще си помисли, че си е заработил своите два и половина милиона — отвърна Бренър.

— Точно. — И шейх Муса си беше въобразявал, че си заработва своите пет. Дори аз вече нямах доверие на американците.

Трябваха ни по-малко от двайсет минути да стигнем на мястото на атаката, но можех да я видя и надуша доста преди това.

Двата джипа на Хаким отбиха по пътеката към колибата и спряха.

Всички слязохме от колите и продължихме пеша към останките от постройката. Миризмата на изгоряла гума и бензин се засилваше, както и тази на овъглени тела. Кейт закри лицето си с хиджаба.

Въпреки ентусиазма ми да видя това гледката беше малко потресаваща. Повечето тела бяха цели, макар и разкъсани от шрапнели — тела на бедуини в пропити с кръв роби и тела на членове на Ал Кайда с футехи. По земята лежаха пръснати калашници, сандали, шивали и дори мобилни телефони.

Там, където бяха паднали ракетите, земята бе почерняла и във всички посоки имаше пръснати човешки останки. Спомних си какво ми беше разказвал един стар ветеран от Виетнам за точното преброяване на жертвите след въздушен или артилерийски удар. „Броиш ръцете и краката и делиш на четири“.

Бренър, който беше виждал подобни неща, не изглеждаше потресен; Замо също. Кейт обаче бе малко изкарана от равновесие, а онези от БНС я зяпаха, така че Замо я отведе обратно при джипа.

Полковник Хаким заговори пръв:

— Виждате какво се е случило тук. Отцепих района и ще съдействам на американските власти по всякакъв начин.

— Бихме искали да снимате всичко, а също хората ви да съберат образци от телата на всички членове на Ал Кайда, които могат да бъдат идентифицирани по облеклото — каза Бренър.

Хаким като че ли не го разбра.

— Това пък защо ви е?

— Разполагаме с ДНК на Булус ибн ал Дервиш — обясни Бренър. — Семейството му живее в Америка.

Полковник Хаким не отговори и на Бренър му се наложи да дава още обяснения.

— Така ще можем да идентифицираме ал Дервиш, а също и по пръстовите му отпечатъци, ако бъдете така добри да съберете колкото се може повече пръсти.

Полковник Хаким отново не отговори, така че аз взех думата.

— Нужна ни е положителна, научно доказана идентификация. Доказателство, че ал Дервиш е умрял при атаката.

Този път полковник Хаким кимна.

— Всички са умрели. Никой не се е измъкнал.

Е, не беше така. Поне един бедуин беше оцелял и се беше обадил на приятелчетата си в Крепостта на гарвана. Така че имаше вероятност да са оцелели и други бедуини, а може би и членове на Ал Кайда. Макар че едва ли сред тях беше Пантерата, който се беше намирал под прицела на първата ракета.

— Пантерата е мъртъв — каза Хаким.

Двамата с Бренър се спогледахме: Нещо тук не беше наред.

— Успяхте ли да го идентифицирате? — попитах.

Полковникът махна към парчетата от човешки същества, сякаш казваше: „Ти майтапиш ли се?“

— Намерих шивала на шейх Муса — каза той. — За мен това е достатъчно доказателство, че е мъртъв.

Лично аз бих се задоволил с носа, но… добре, шейхът е мъртъв, а това е точка в полза на президента Салех. Става дума обаче за Пантерата , полковник. За лошия.