Нелсън Демил - Пантерата

— Предполагам, че сте го питали къде се намира Пантерата — казах на Хаким.

— Разбира се. Отговори, че не знае.

— Вярвате ли му?

Хаким сви рамене.

— Само малцина избрани знаят къде е скривалището на Пантерата.

Естествено. И тип като Алтаир би трябвало да е един от избраните. Реших да сменя темата.

— Питайте го дали Набеел ал Самад е бил тук.

Алтаир чу името и отговори на Хаким.

— Набеел ал Самад не е бил тук — преведе полковникът.

Мътните да го вземат. Исках топките на Набеел в пликче. Но щях да го намеря някой ден. Може би в Ню Йорк.

Като ветеран от войната, Бренър поиска да знае къде се е намирал Алтаир по време на самата атака.

Хаким попита и Алтаир отговори. Хаким се усмихна.

— На стареца му се допикало и отишъл зад каменната ограда. Казва, че Бог го спасил.

Или простатата му. Или в последния момент се е сетил, че килимът на заместника на Пантерата и шейх Муса може да не е сред най-безопасните места наоколо. И че е време да препикае камъните.

— Какво ще правите с този човек? — попита Бренър.

— Вероятно ще го застрелям — прозаично отвърна Хаким.

— Може да затворите в Гумдан, да го закърпите и да продължите разпитите — предложих аз.

— Той няма какво повече да каже — увери ни Хаким.

— Йеменското правителство не обича да държи затворници от Ал Кайда — уведоми ме Бренър. — От Ал Кайда си имат начин да се измъкват от затворите и да злепоставят властите, или да радикализират другите затворници — обясни той. — Така че повечето биват убивани при залавяне или умират по време на разпитите.

Звучеше ми малко грубо, но ми хрумна по-добра идея и се обърнах към Хаким.

— Ако Алтаир наистина е старши съветник на Пантерата, както казвате, то той със сигурност знае къде се крие шефът му.

— Може и да е така, но няма да ни каже дори да го подложим на мъчения — отвърна Хаким. — Или дори ако му говорите лоши неща за шефа му.

— Опитайте друг подход — посъветвах го. — Предложете му свобода и, да кажем, сто хиляди долара. Американците ще гарантират свободата му и парите.

Хаким се замисли и май видя шанс да гушне парите за себе си, след което пак да застреля Алтаир. Така че направи офертата. Алтаир не отговори, но пък и не плю.

— Напомнете му отново, че ал Дервиш е пратил него и хората си като овце на заколение — казах аз.

Хаким сви рамене и преведе на Алтаир, който отново не отговори. Когато не отговарят, значи има напредък.

— Може би Пантерата си мисли, че старец като него може да бъде жертван — добавих аз. — Кажете му го.

Хаким го направи и Алтаир затвори очи, с което даде да се разбере, че няма какво повече да каже.

Е, сега какво? Помислих си, че щом си партньор с полковник от СПС, изгледите ти за успех са по-добри. И ми хрумна идея.

— Трябва да се изпикая — казах и скочих от каросерията.

Бренър ме последва.

— Как искаш да продължим? — попитах го.

— Трябва да се свържем с посолството колкото се може по-скоро, за да докладваме за състоянието си и за случилото се тук — отвърна той.

— Точно така трябва — съгласих се.

— В такъв случай първата ни работа утре е да стигнем до посолството.

— Да. Но си мисля, че Чет и Бък са си отворили плювалниците някъде и може да си имаме известни проблеми в посолството.

Например да бъдем заключени в бомбоубежището в очакване на шефа на тукашния отдел на ЦРУ.

— Не мисля, че си прав за проблема… но така или иначе, двамата със Замо трябва да докладваме в посолството лично — отвърна Бренър и се замисли. — Ти и Кейт обаче бихте могли да отидете направо на летището в Сана и да хванете първия полет извън Пясъчландия.

— Добра идея. Аз обаче имам друга. Готов ли си?

Той кимна предпазливо.

— Мятаме Алтаир в джипа и го откарваме при хълмовете. Той ни показва къде е лагерът на Ал Кайда, а ние му показваме какво могат да правят еднотонни бомби. И че ако Пантерата е бил в лагера, най-вероятно е мъртъв, а ако не е бил, трябва да умре, защото е задник, страхливец и абсолютно некомпетентен некадърник. После ще го помолим най-любезно, да ни покаже къде е скривалището на Пантерата. И ако го направи, ще го спасим от полковник Хаким, ще му дадем една хубава награда и ще го пратим на Бахамите. Какво мислиш?

— Мисля, че си луд.

— Добре. Виж, Пол, Алтаир е единствената ни връзка с Пантерата и съм сигурен, че дъртият кучи син знае къде се спотайва онзи задник. Просто трябва да опитаме.

Бренър се замисли за момент.

— Идеята всъщност не е ужасна, но определено не сме оторизирани да си измисляме наши си мисии.