Нелсън Демил - Пантерата

Бренър кимна.

— Не става въпрос за избор между живот и смърт. А за това каква смърт търси.

— Правилно. Значи трябва да му помогнем да стане мъченик.

— Как? — попита Кейт.

— Не знам. Хаким обаче знае.

Въпросният господин дойде при нас и попита:

— Какво ще правим сега?

— Полковник, струва ми се, че Алтаир не иска да умре като предател и страхливец — казах аз. — Прав ли съм?

Хаким, който може би беше и едното, и другото, се позамисли, но накрая кимна.

— Може и да е така.

— Тогава? Как да сключим с него такава сделка, която да му позволи да ни каже каквото искаме, но в същото време да го допусне в рая?

На Хаким отново му се наложи да помисли.

— Трудно. Вие сте причината за упоритостта му — уведоми ни той и обясни, без да има нужда: — Вие сте… неверници. Той не може да ви предаде шефа си, защото ще иде в ада.

— Ясно. Това го схващаме.

Всъщност Алтаир трябваше да го спомене лично между тазерите в орехчетата. Щеше да си спести много болка, а на нас — много време. Да не говорим за цялото неудобство. Е, на момчетата от СПС не им пукаше — те вършеха тези неща и по време на почивките си. Но пък може би болката беше част от пътя към спасението.

Хаким прекъсна мислите ми:

— Да не забравяме и въпроса с парите. Алтаир ги отхвърля, но ще ги поиска за семейството си. Това е едно от нещата, които притесняват мъчениците за исляма. Семействата им. Така че Алтаир ще ми каже фамилията си и ще му обещая, че семейството му ще получи парите — разбира се, в замяна на информацията, която искате.

Хаким мислеше много за пари, но този път май беше на прав път.

— Добре — казах аз. — И как ще постигнем това?

— Първо, трябва да му предложим два начина да умре — замислено отвърна полковник Хаким. — Единият ще е куршум в главата, още сега. Ще умре като победен, като пленник, а не като мъченик, умрял в джихад и отишъл направо в рая. И без обещание за пари за семейството му.

Схванах.

— Другата възможност е да умре в джихад и да стане мъченик на вярата — продължи Хаким. — Това обаче е по-трудно да се уреди.

Може би трябваше да го предизвикам на бой с ножове? Но старецът можеше да изкара късмет и вместо него аз да се отправя за рая.

— Оставете го да иде в лагера — обади се Замо, който стоеше до колите и който беше прекарал известно време в ислямски страни.

Така ли?

Хаким реши, че идеята може и да си струва.

— Да, така ще може да бъде с мъртвите мъченици, със своите джихадисти. Ще се моли сред тях и ще намери покой.

Страхотно. Първо обаче трябва да каже: „Сезам, отвори се“ при пещерата.

— Когато говорих с него по-рано, той вярваше в две неща — продължи Хаким. — Че Бог не го е спасил напразно и че не е постигнал мъченичество като бойците си.

Ясно. Чувството за вина на оцелелия. Можехме да му помогнем да се оправи с това.

— Говорете пак с Алтаир — каза Бренър на Хаким. — Само не забравяйте какво искаме от него.

Хаким каза, че напълно ни разбира, и добави:

— Не забравяйте какво аз искам от вас.

Как бихме могли да забравим?

Бренър, Кейт и моя милост отидохме при Замо до джипа, за да се разкараме от очите на Алтаир.

Мутрите на Хаким вдигнаха стареца на крака, дадоха му вода и Хаким му заговори.

След десетина минути полковникът дойде при нас.

— Алтаир каза, че според него Булус ибн ал Дервиш е бил в лагера и е умрял тук.

Това не беше новината, която исках да чуя.

— Каза също — продължи Хаким, — че тъй като смята, че шефът му е мъртъв, може да разкрие мястото, където е живял.

Така беше по-добре. Май всички разбирахме, че Алтаир лъже самия себе си, но понякога трябва да правиш това, за да спасиш душата си. Аз например ям хамбургери на Разпети петък и ги наричам вегебургери. Така де, не можеш да баламосаш Бог, но пък можеш да баламосаш себе си.

Върнахме се при ръба. Алтаир вече се препъваше надолу по склона към лагера на Ал Кайда. Отиваше си у дома.

— Той ще умре тук — каза полковник Хаким. — И това е добре.

Даже много добре.

— Или Бог отново ще го пощади и някой ден отново ще чуем за него.

— Надявам се, че няма да стане. — Но сделката си е сделка, и като стана дума за това, се обърнах към Хаким. — Къде е скривалището на Пантерата?

Хаким погледна към хълмовете отвъд низината и посочи.

— Там.

— Можете ли да бъдете малко по-конкретен?

Хаким стана конкретен и ни попита:

— Виждате ли онзи връх там? Дето прилича на корабно платно?

Да не би да ни упътваше към Ноевия ковчег?

Трудно бе да различим подробностите на лунна светлина, но ми се стори, че разбрах какво точно сочи полковникът. Замо се притече на помощ с мерника си за нощно виждане и каза: