Вал Макдърмид - Владение на мрака

Лийс поклати глава.

— Това звучи като някаква смесица между „Опасна книга за момчета“ 22 22 „Опасна книга за момчета“ от Кон и Хал Игълдън; наръчник, ориентиран към момчета на възраст от осем до осемдесет години, включващ например упътвания как да се строи къщичка в клоните на дърво, прочути цитати, разкази за битки и фрази, които всяко момче трябва да знае. Издадена през 2006 година, книгата е продадена в тираж от над половин милион екземпляра и стана номер едно в класациите на нехудожествена литература в Обединеното кралство. — Б.пр. и „Умирай трудно“. Какво според вас са предприели — той направи пауза, за да направи жеста, имитиращ кавички, който по някаква причина дразнеше неимоверно много жена му, — за да „предизвикат рухването на тавана“?

Усмивката на Карен беше толкова лъчезарна, че го изпълни с подозрения.

— Нямам представа, сър. Надявам се, че екипът на доктор Уайлд ще може да ни даде отговор на този въпрос. Почти сигурна съм, че зад рухналите скали ще намерим нещо, което ще оправдае разноските ни.

Лийс притисна с ръце главата си.

— Струва ми се, сте си изгубили ума, инспекторе.

— Не се безпокойте — каза тя и се изправи. — Случаят е свързан с Броуди Грант. По него можете да харчите почти както ви се прииска, сър. Това е един от редките случаи, когато никой няма да оспорва бюджетните ви разходи.

Лийс почувства как кръвта започва да шуми в ушите му.

— Вие какво, за канарче ли ме вземате?

Той незабавно съжали, че си е позволил да наруши официалния тон, не на последно място, защото Карен явно одобряваше това.

— Не, сър — каза тя сдържано. — Приемам случая съвсем сериозно.

— В такъв случай го доказвате по много странен начин. — Лийс удари с разтворени длани по бюрото пред себе си. — Искам сериозна работа на криминалисти, не разходки до остров Кирин 23 23 Сцена на действието в един от романите на Инид Блайтън. — Б.пр. ! Време е да се поровите в миналото. Време е да идете да поговорите с Лосън.

Това щеше да й покаже кой е шефът тук.

Но тя по някакъв начин вече бе успяла да обезвреди малката бомба, с която той бе имал намерение да я стресне.

— Радвам се, че и вие сте на това мнение, сър. Уредила съм среща с него след… — тя погледна часовника си — три часа. Така че, ако нямате нищо против, смятам да потегля с повечко газ към Синия град 24 24 Прозвище на Питърхед. — Б.пр. .

— Моля?

Дали пък тези тук във Файф щяха да се научат да говорят някога на ясен английски език?

Карен въздъхна.

— Трябва да отида до Питърхед. — Тя тръгна към вратата. — Все забравям, че не сте от тук. — И допълни, хвърляйки му бърз поглед през рамо. — Всъщност не ни разбирате добре, нали, сър?

Но още преди той да успее да отговори, тя вече бе изчезнала, оставяйки вратата зад себе си широко отворена. Като врата на обор, след като е излязла кравата, помисли той мрачно, докато ставаше да я затвори. С какво бе заслужил да му се падне да работи с тази проклета жена? И, как, по дяволите, щеше да успее да се измъкне от случая на Броуди Грант, ухаещ на рози, а не на друго, след като бе принуден да разчита на способностите на една жена, според която би било много интересно да се организират разкопки в някаква проклета пещера?

Кампора, Тоскана

С чувство на облекчение Бел Ричмънд се отклони от SS-2, опасния двупосочен път, който се вие през възвишенията на Тоскана, от Флоренция към Сиена. Както обикновено, италианските шофьори я бяха изплашили до смърт, тъй като караха прекалено бързо и не спазваха никаква дистанция, а страничните огледала на колите почти се докосваха, когато префучаваха край нея на острите завои, от което тясното шосе започваше да й се струва дори още по-тясно. Фактът, че караше кола под наем, само усилваше неприятните усещания. Бел винаги се бе считала за доста добър шофьор, но Италия всеки път успяваше да й обтегне нервите. А в резултат на последните й ангажименти нервите й без това бяха достатъчно опънати, много благодаря.

В неделя вечерта беше вечеряла в спалнята си, донесоха й храната на поднос — изборът беше неин; беше поканена да се присъедини към семейство Грант в трапезарията, но тя се извини с необходимостта да работи. Истината бе по-прозаична, но нямаше как да признае егоистичните си съображения. Всъщност Бел имаше нужда да остане насаме със себе си. Искаше да се облакъти на прозореца и да пуши червеното марлборо, от което Вивиан уж я бе убедила да се откаже преди месеци. Искаше й се да гледа тъпа телевизия и да клюкарства по телефона с някоя от онези свои приятелки, чиято близост подобряваше настроението й. Искаше й се да избяга от тук, да си иде у дома и да поиграе с Хари на някаква електронна игра със стрелба. Винаги ставаше така, когато се случеше да прекара известно време в много тясна близост с хората, които трябваше да бъдат във фокуса на материалите й. Когато близостта с тях минеше определена граница, тя започваше да става непоносима.