Вал Макдърмид - Владение на мрака

След като ледът вече бе разчупен, Фил помоли Ривър да му обясни какво могат да очакват като резултат от работата на екипа й. Изслуша я съсредоточено, а когато тя приключи, се загледа към студентите. Те вече бяха успели да отворят дълбока вдлъбнатина в горната част на струпаните камъни, там, където те опираха в тавана.

— Не искам да обидя никого — каза той, — но се надявам всичко това да не се окаже само загуба на време.

— Ти май продължаваш да се надяваш, че Мик Прентис е жив и здрав и копае дупки в Полша, както предположи Иън Маклийн? — попита Карен с унищожително съчувствен тон.

— Бих предпочел да е така, вместо да го намерим под тези скали.

— А пък аз бих предпочела да бяха изтеглили моите числа в снощния тираж на лотарията — заяви Карен.

— Малко оптимизъм никак не е неуместен — каза меко Ривър. После стана. — Най-добре ще е да дам малко ръководен пример. Ще ви повикам, ако има нещо.

Нямаше проблем да се намерят две места за паркиране на улицата, където живееше Джени Прентис. Фил последва Карен по пътеката към къщата, мърморейки под нос, че Макарона ще побеснее, ако научи нещо за големите разкопки на Ривър.

— Всичко е под контрол — каза Карен. — Не се безпокой.

Вратата се отвори рязко и Джени Прентис впери в тях гневен поглед.

— Добър ден, госпожо Прентис. Бихме искали да поговорим с вас.

В очите и гласа на Карен звънна стомана.

— Точно сега нямам желание да си говоря с вас. Моментът е неподходящ.

— За нас моментът е напълно подходящ — намеси се Фил. — Тук ли предпочитате да разговаряме, където съседите ви могат също да се включат в разговора? А може и да влезем, ако предпочитате.

Зад Джени се появи друг силует. Карен неволно се зарадва, когато разпозна Миша Гибсън.

— Кой е, мамо? — попита Миша, после и тя я позна. — Инспектор Пири — да не би да имате новини?

Надеждата, която проблесна в очите й, подейства на Карен като укор.

— Нищо конкретно — отвърна Карен. — Но вие бяхте права. Баща ви не е заминал за Нотингам със стачкоизменниците. Каквото и да е станало с него, това не е обяснението.

— Но ако нямате новини, защо сте тук?

— Трябва да зададем на майка ви един-два въпроса — каза Фил.

— Надали е нещо, което не може да почака до утре — заяви Джени и скръсти ръце пред гърдите си.

— Независимо от това няма причина да не приключим с това днес — отбеляза Карен и се усмихна на Миша.

— Не се виждам много често с дъщеря си — каза Джени. — Нямам намерение да пилея в разговори с вас времето, което имаме на разположение.

— Няма да ви отнемем много време — настоя Карен. — Освен това въпросите ни засягат и Миша.

— Хайде, мамо. Били са толкова път до тук, бихме могли поне да ги поканим да влязат — каза Миша и избута майка си, която стоеше на прага. Погледът, който им хвърли Джени, би накарал по-малодушни хора да се сгърчат, но все пак тя отстъпи, обърна им гръб и се упъти към предната стая, в която бяха разговаряли преди.

Карен отказа предложения от Миша чай и едва изчака майката и дъщерята да седнат отново на местата си, за да се насочи право към онова, което я интересуваше.

— Последния път, когато разговаряхме, вие не споменахте нищо за Том Кембъл.

— Че защо да го правя? — отвърна Джени с неприкрита враждебност.

— Защото той е бил тук в деня, когато съпругът ви е изчезнал. При това не е идвал за първи път.

— Защо да не идва? Беше приятел на семейството. Помагаше ни много по време на стачката — Джени затвори уста рязко, както пада вратичка на капан.

— Какво намеквате, инспектор Пири? — Миша като че ли бе искрено учудена.

— Нищо не намеквам. Питам Джени защо изобщо не спомена, че Кембъл е бил тук същия ден.

— Защото не е имало причина да го споменавам — каза Джени.

— Колко време бе минало от изчезването на Мик, когато започна връзката ви с Том?

Въпросът увисна във въздуха заедно с танцуващите из стаята прашинки.

— Сигурно ви харесва да си пъхате носа в личния живот на хората?

Карен сви рамене.

— Известно е, че той се е нанесъл да живее тук. Че сте заживели като семейство. Че той е завещал всичко на Миша. Единственото, което ме интересува в случая, е колко време е изминало между изчезването на Мик и момента, когато Том е заел неговото място.

Джени хвърли бърз, неразгадаем поглед на дъщеря си.

— Том беше добър човек. Нямате никакво право да се появявате тук с вашите намеци и клевети. Човекът беше овдовял наскоро. Жена му беше моята най-добра приятелка. Имаше нужда да вижда приятели около себе си. А тъй като работеше като пълномощник на минната управа, повечето мъже не искаха и да знаят за него.