Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Това ми се струва странно — каза Бел. — Обикновено все се появява нещо. Дори да е в резултат на някакво сдърпване между крадци.

— И аз мисля така. Но детективите като че ли не го намираха за странно. И все пак винаги съм се питал как похитителите успяха да извършат всичко това, без да бъдат забелязани дори от един-единствен свидетел.

Бел се замисли.

— Може да не е имало сдърпване между крадци именно защото не са били крадци.

— Какво искате да кажете с това?

— И аз не съм съвсем наясно — отвърна тя колебливо.

По лицето на Грант се изписа раздразнение.

— Точно в това е проблемът с този случай — той тръгна обратно към лендроувъра. — Никой нито за момент не е бил сигурен в нещо, по дяволите. Единственото, което е сигурно, е, че дъщеря ми е мъртва.

Карен никога не беше имала особено високо мнение за студентите. Това бе и една от причините да постъпи в полицията веднага щом завърши училище, въпреки опитите на учителите й да я убедят да влезе в университета. Не намираше никакъв смисъл да трупа в продължение на четири години дългове, след като през това време би могла да печели добри пари и да работи като хората. Нищо в живота на бившите й съученици, които избраха следването, не я бе накарало да мисли, че може да е сгрешила.

Но хората, които доведе Ривър Уайлд, я накараха да признае, че може би не всички студенти са егоистични лентяи. Бяха пристигнали малко преди единайсет; разтовариха принадлежностите си, разпънаха брезентовите платнища и поставиха прожекторите до обяд; после изпратиха няколко души да купят пица, изгълтаха набързо храната си и се заеха с едновременно трудната и деликатна задача да пренасят на ръка тонове по-едри и дребни натрошени камъни. След като вече бяха заработили ритмично с кирки, малки лопатки, сита и четки, Ривър ги остави и отиде при Карен, която седеше на масата, поставена в пещерата от хората от дружеството, и се чувстваше доста излишна.

— Много впечатляващо — каза Карен.

— Рядко имат възможност да излязат на открито — отвърна Ривър. — Е, най-малкото не и по работа. Умират от желание да се доберат до нещо.

— Колко време ще им отнеме да разчистят останките от срутването според теб?

Ривър сви рамене.

— Зависи колко навътре е продължило срутването. Невъзможно е да се предположи. Един от студентите, които се готвят за магистърска степен при мен, е бакалавър по геология, та според него пясъчникът бил непредсказуем, когато се раздвижи. Когато разчистим донякъде горната част, ще можем да вкараме сонда, за да разберем докъде стига срутването. Ако стигнем до празно пространство, ще можем да вкараме там фиброоптична камера. После вече ще бъдем доста по-наясно с какво си имаме работа.

— Наистина съм ти благодарна за помощта — каза Карен. — Заела съм се с тази работа донякъде на своя глава.

— Така подразбирам и аз. Ще ми обясниш ли за какво става дума? Или предпочиташ да не знам?

Карен се усмихна.

— Така или иначе ми правиш услуга, по-добре да знаеш какъв е случаят. — Тя се зае да описва на Ривър ключовите моменти от разследването, впускайки се тук-там в подробности по молба на антроположката. — Какво ще кажеш? — попита тя накрая. — Мислиш ли, че ще мога да го оправдая?

Ривър завъртя ръка, за да покаже, че според нея изходът би могъл да бъде и добър, и лош.

— Интелигентен ли е шефът ти? — попита тя.

— Абсолютен дръвник — отвърна Карен. — Надарен е с интуицията на изтривалка за крака.

— В такъв случай може и да успееш.

Преди Карен да отговори, от мрака на тунела, през който се влизаше в пещерата, изплува познат силует.

— Не сте ли с една по-малко, момичета? — попита Фил, когато навлезе в осветената част и придърпа един стол за себе си.

— Какво искаш да кажеш? — попита Карен.

— „Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес, мехури пукай!“ — изрецитира той думите на вещиците от „Макбет“. — Измама на окото — сигурно заради слабата светлина. Извинявай, шефе. — Той протегна ръка. — Вие трябва да сте доктор Уайлд. Признавам си, мислех, че Карен е единствена по рода си, но явно съм се заблуждавал.

— Замислил го е като комплимент — поясни Карен, обръщайки очи към тавана. — Фил, трябва да се научиш да се държиш прилично с непознати жени. Особено с такива, които знаят седемнайсет различни начина да те убият, без да оставят следи.

— Извинете — намеси се Ривър, привидно засегната. — Знам доста повече от седемнайсет такива начина.