Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Не оспорвам нищо от това, което казвате — каза Карен. — Просто държа да подредя фактите. Ако отказвате да ми разкажете всичко, с това никак не ми помагате в търсенето на Мик. И така, след колко време отношенията ви с Том преминаха от приятелство към нещо повече?

Миша се намеси нетърпеливо:

— Кажи й това, което иска да знае, мамо. В противен случай ще го научи от друг. По-добре ще прозвучи от твоята уста, отколкото разказано от някоя от местните клюкарки.

Джени се взря в краката си, разучавайки излинелите си пантофи, протъркани почти докрай на пръстите, като че ли отговорът бе написан на тях, но й липсваха очила, за да го прочете.

— И двамата бяхме самотни. По някакъв начин и двамата се чувствахме изоставени. А той беше добър, много добър с нас. — Настана продължително мълчание, после Миша протегна ръка и я постави върху свития юмрук на майка си. — Приех го в леглото си точно шест седмици след като Мик ни напусна. Бихме умрели от глад, ако не беше Том. И двамата търсехме утеха.

— В това, което сте направили, няма нищо лошо — учудващото беше, че Фил бе този, които произнесе успокоителните думи. — Не сме дошли тук да ви съдим.

Джени кимна едва забележимо.

— Нанесе се у нас през май.

— Беше прекрасен втори баща — каза Миша. — Не би се справил по-добре, дори да ми беше истински баща. Обичах Том.

— И двете го обичахме — каза Джени. Карен не можа да потисне усещането си, че се опитва да убеди не само тях, но и себе си. Спомни си твърдението на госпожа Макгиливри, че сърцето на Джени винаги е принадлежало единствено на Мик.

— Питали ли сте се някога дали Том няма нещо общо с изчезването на Мик?

Джени рязко извърна глава към Карен и я изгледа с пламнали от гняв очи.

— Какво, по дяволите, би трябвало да означава това? Да не мислите, че Том е направил нещо на Мик? Че Том е убил Мик?

— Вие ще ми кажете. Възможно ли е?

Невъзмутимостта на Карен беше равна по сила на вълнението, с което говореше Джени.

— Тръгнали сте по грешна следа — каза Миша високо и предизвикателно. — Том не би убил и муха.

— Не съм казвала, че Кембъл може да е причинил зло на Мик. Струва ми се извънредно интересно, че и двете незабавно решихте, че съм имала това предвид — каза Карен. Джени изглеждаше озадачена, а Миша — разярена. — Питах се дали Мик не е разбрал за съществуването на някаква връзка между вас и Том. Доколкото разбирам от всички сведения за него, той е бил горд човек. Може да е решил, че за всички ще е най-добре, ако отстъпи място на мъжа, който вие като че ли сте предпочитали.

— Говорите пълни гадости — изсъска Джени. — Между мен и Том по онова време нямаше нищо.

— Така ли? Е, може би тогава Том се е надявал нещо да се случи, ако успее да отстрани по някакъв начин Мик. Имал е доста пари. Може да е дал на Мик пари, за да се махне.

Карен знаеше, че твърдението й ще породи възмущение. Но възмущението често имаше интересни последици.

Джени измъкна ръката си изпод ръката на Миша и се отдръпна от дъщеря си.

— Всичко това става по твоя вина! — изкрещя й тя. — Не съм длъжна да слушам това. В собствения ми дом тя се осмелява да клевети човека, който ти е дал всичко. Какво ни причини, Мишел? Какво направи?

По бузите й рукнала сълзи, тя замахна и удари силна плесница на Миша.

Карен скочи на крака, но не беше достатъчно бърза. Джени изтича вън от стаята, преди някой да успее да я спре. Зашеметена, Миша притискаше ръка към поаленялата си буза.

— Оставете я! — извика тя. — Достатъчно неприятности ни създадохте за един ден. — Пое си дъх, овладя се и каза: — Струва ми се, че би трябвало да си вървите.

— Съжалявам, че нещата излязоха извън контрол — каза Карен. — Но това е проблемът — отвориш ли кутията, не знаеш какво ще изскочи отвътре.

Помощник-началникът на полицията Саймън Лийс се взираше в листа, който Карен бе поставила пред него. Беше прочел три пъти написаното и продължаваше да не разбира нищо. Знаеше, че ще трябва да поиска тя да му обясни написаното и това отново щеше да го постави в неловко положение. Струваше му се някак нечестно — беше едва понеделник сутрин, а спокойствието на неговото убежище, кабинета му, вече бе нарушено.

— Не ми е съвсем ясно защо да плащаме на тази… — той отново погледна листа пред себе си, опитвайки се да пропъди съмнението, че инспектор Пири си позволява да му скрои номер — … доктор Ривър Уайлд да заведе екип от студенти на „съдебномедицинска практика“ в някаква пещера в Ийст Уиймс.