Вал Макдърмид - Владение на мрака

Питърхед, Шотландия

Карен оглеждаше внимателно идващия към нея Джеймс Лосън. Нямаше я вече стегнатата му стойка — с високо вдигната глава и изправен гръб. Раменете му бяха отпуснати, вървеше бавно, с малки крачки. Трите години, прекарани в затвора, го бяха състарили с десетилетие. Той се отпусна на стола от другата страна на масата и дълго се въртя и гласи, докато най-сетне се намести. Тя си каза, че това е вероятно някакъв опит от негова страна да наложи себе си поне в някакъв аспект от предстоящия разговор.

После той вдигна очи. Изражението му все още бе същото, студено и затворено — изражение на ченге. Погледът му беше пронизващ, но лицето му беше напълно неподвижно. Устните му, бледи, със синкав оттенък, бяха здраво стиснати в една тънка линия.

Карен не виждаше защо да си губят времето с общи приказки. Нямаше нещо, което би могло да бъде казано, без да предизвика размяна на горчиви обвинения.

— Имам нужда от помощта ти.

Устата на Лосън се разтегна в присмехулна усмивка.

— За кого се мислиш, за Кларис Старлинг? Ще ти се наложи да свалиш някой и друг килограм, преди да започнеш да съперничиш на Джоди Фостър.

Карен си напомни, че Лосън е изучавал тактиката на разпита в същите курсове, които бе посещавала и тя. Известно й бе всичко за засягането на слабите места на събеседника. Нищо не й пречеше да му отвърне със същото.

— За Ханибал Лектър би си струвало да мина на диета — заяви тя. — Но не и за някакво опозорено ченге, което отдавна е извадило последната си пъстърва от Лох Ливън.

Лосън повдигна вежди.

— Не са ли те пращали на курс да се поотракаш, преди да положиш изпита си за инспектор? Ако трябва да ме размекнеш, за да стана по-податлив, не може да се каже, че си избрала най-добрия път.

Карен примирено поклати глава.

— Нямам нито време, нито сили за губене с такива неща. Не съм дошла тук, за да те лаская. И двамата знаем как се действа в такива случаи. Ако ми помогнеш, животът ти между тези стени за известно време може да бъде не чак толкова ужасен. Ако ми обърнеш гръб, кой знае какъв гаден номер може да ти бъде скроен, за да се почувстваш още по-зле? От теб зависи, Джими.

— За теб съм господин Лосън.

Тя поклати глава.

— Такова обръщение предполага повече уважение от това, което заслужаваш. И ти го знаеш. — След като вече беше изразила отношението си към него, смяташе да избягва каквито и да било обръщения в по-нататъшния им разговор. Чуваше го как диша тежко през нос, в дъха му се долавяше слабо свистене при всяко издишване.

— Мислиш, че можеш да направиш живота ми още по-гаден? — Той я изгледа яростно. — Нямаш представа за какво говориш. Държат ме в пълна изолация, защото съм бил ченге. Ти си първият посетител за мен от една година насам. Прекалено стар и грозен съм, за да събудя интерес у когото и да било. Не пуша и нямам нужда от карти за телефон. — Той издаде слаб, хрипкав смях, в гърлото му заклокочи слуз. — Как смяташ, колко по-зле можеш да ме накараш да се почувствам?

Тя срещна погледа му, без да трепне. Знаеше какво бе извършил и не намираше в сърцето си нито жал, нито съчувствие към него. Не я беше грижа дали плюят в храната му — не я беше грижа, дори да постъпваха и по-зле с него. Той я беше предал, нея и всички останали, които бяха работили с него. Повечето от ченгетата, които Карен познаваше, имаха достойни мотиви да постъпят в полицията. Правеха жертви в името на работата си, държаха да я вършат както трябва. Когато се разбра, че човек, на чиито нареждания се бяха подчинявали безпрекословно, е извършител на три убийства, това бе разбило духа на колегите й в криминалния отдел. И те все още не се бяха възстановили докрай от травмата. Някои продължаваха да намират вина у Карен и да твърдят, че е било по-добре да не разлайва кучетата. Нямаше представа как такива хора съумяват да спят спокойно нощем.

— Разбрах, че ползваш често библиотеката — каза тя и видя как клепачите му трепват. Беше наясно, че е намерила с какво да го притисне. — Това е важно, за да поддържаш активността на съзнанието си, нали? В противен случай ще станеш луд за връзване. Доколкото знам, вече можете да си сваляте книги и музика на МР3 плейър. Да слушаш каквото си поискаш, когато си поискаш.

Той отклони поглед. Пръстите му ту се свиваха, ту се разпускаха.

— Още ли се занимаваш със студени досиета? — по тона му пролича, че е склонен да отстъпи, но усилието, което му бе струвало това, като че ли изсмука енергията му.

— Сега аз ръководя отдела. Робин Макленън се пенсионира — Карен се постара да говори с равен тон и лицето й да остане безизразно.