Вал Макдърмид - Владение на мрака

Лосън се вгледа над рамото й в равната стена зад нея.

— Бях добро ченге. Не съм оставил много недовършени случаи, в които да се ровите като лешояди — каза той.

Карен го изгледа изпитателно. Беше убил трима души и се беше опитал да прехвърли вината другиму, а продължаваше да мисли за себе си като за добро ченге. Способността на престъпниците да се самозаблуждават никога не преставаше да я удивлява. Питаше се как е възможно той да седи тук с такова невъзмутимо изражение, след като бе нарушил толкова закони, бе произнесъл толкова лъжи, и бе разбил живота на толкова много хора.

— Приключил си успешно доста разследвания — беше единственото, което събра сили да каже в отговор. — Но аз попаднах на нещо, което ми прилича на нови доказателства по един от случаите, който си е останал неразкрит.

Изражението на Лосън не се промени, но тя долови събуждането на интереса му, когато той се поразмести леко на стола си.

— Катрина Макленън Грант — каза Лосън, позволявайки си да се ухили самодоволно. — За да дойдеш тук лично, трябва да става дума за убийство. А това беше единственото неразрешено убийство през периода, когато аз бях старши офицер в отдела.

— Дедуктивните ти способности не са пострадали — отбеляза Карен.

— Е, за какво става дума? Да не би най-сетне да сте попаднали на нещо, с което ще можете да притиснете онова копеле след толкова много години?

— Кое копеле имаш предвид?

— Бившето й гадже, разбира се… — посивялата кожа на лицето на Лосън се сбръчка, когато той се ровеше в паметта си за подробности. — Фъргъс Синклер. Лесничей. Беше го разкарала, не искаше да го признае за баща на детето си.

— Мислиш, че Фъргъс Синклер е отвлякъл нея и бебето? За какво му е било да го прави?

— За да се добере до детето си и да има достатъчно пари, за да живее в охолство с него — отвърна Лосън с такъв тон, като че ли обясняваше нещо очевидно на малко дете. — А после я е убил при предаването на откупа, за да не го натопи. Всички знаехме, че той го е извършил, просто не можехме да го докажем.

Карен се приведе напред.

— В досието по случая не се споменава нищо подобно — каза тя.

— Разбира се, че не се споменава — Лосън се изсмя ниско, гърлено. — Господи, Карен, да не мислиш, че сме били идиоти по онова време?

— Не е било необходимо да разкривате предположенията си пред адвокатите на разпитваните през 1985 г. — изтъкна тя. — Но не съществуват оперативни съображения, които биха ви попречили да оставите някакво упътване за хората, които биха се заели със случая след вас.

— Въпреки това не оставихме черно на бяло нищо, което не бихме могли да подкрепим с доказателства.

— Разбираемо. Но в досието няма нищо, от което да личи, че изобщо сте му обърнали някакво внимание. Няма записки на показания, няма записи от разговори, никакви коментари. Единственото споменаване на Синклер в досието е в показанията на лейди Грант, която казва, че според нея той е баща на детето на Катрина, но че дъщеря й нито веднъж не е потвърдила това.

Лосън извърна очи.

— Броуди Макленън Грант е човек, който разполага с много власт. Всички, чак до началника на полицията, се споразумяхме в досието по случая да не се вписва нищо, което да не може да бъде подкрепено от сто и десетпроцентово сигурни доказателства. — Той се покашля. — Макар според нас Синклер да беше очевидният заподозрян, не ни се искаше да подписваме смъртната му присъда.

Карен зяпна, после затвори уста и отвори широко очи.

— Мислели сте, че Броуди Грант ще нареди да убият Синклер?

— Нямате представа какви страдания изживя той след смъртта на Катрина. Не бих твърдял, че е невъзможно да вземе такова решение.

Той стисна здраво устни и я загледа предизвикателно.

Беше приела Броуди Грант като суров, решителен човек. Но и през ум не й бе минавало, че той би бил способен да поръча смъртта на друг човек.

— Преценката ви е била погрешна — каза тя. — Не е имало никаква опасност за Синклер. Грант не вярва, че е способен да извърши такова нещо.

Лосън изпръхтя презрително.

— Може би говори така сега. Но навремето омразата му към онова момче беше просто осезаема.

— И вие проучихте внимателно Синклер?

Лосън кимна.

— Струваше ни се обещаващ. Нямаше алиби. Работеше в чужбина, струва ми се, в Австрия. Като управител на имение — за това беше учил. — Той отново се смръщи и почеса гладко избръснатата си брадичка. Първоначално заговори бавно, после, докато спомените му се избистряха думите му се заредиха все по-забързано. — Изпратихме наши хора да разговарят с него. Не намериха нищо, което да доказва невинността му. По времето, което ни интересуваше — периодът, в който се бе състояло отвличането, бяха изпратени исканията за откуп, откупът беше предаден и похитителите избягаха — той не е бил на работа, бил е в отпуск. После разговаряхме с един човек от колежа по изкуствата, и той каза, че плакатът бил изпълнен в стил, наподобяващ немските експресионисти — а това даваше донякъде връзка с местоживеенето му.