Вал Макдърмид - Владение на мрака

Лосън неволно реагираше по същия начин, започвайки да се държи непринудено за първи път от началото на разговора.

— Какви други неща? — попита той. — След като вече веднъж се бяхме спрели на Синклер, всичко си идваше на мястото.

— Аз не виждам нещата по този начин. Защо му е било на Фъргъс да убива Кат при предаването на откупа?

— Защото иначе е щяла да го уличи.

Нетърпението в тона му подразни Карен и й напомни сегашните им роли.

— Мога да разбера това. Но защо да я убива тогава? Защо да не я убие преди това? Оставяйки я жива по време на предаването на парите, той е допуснал възникването на извънредно сложна ситуация. Трябвало е да не изпуска от контрол Кат и бебето, да вземе откупа, после да убие Кат и да се възползва от последвалото объркване, за да избяга с бебето. Дори не е можел да бъде сигурен, че ще успее да я убие. Не и в тъмнината, когато наоколо е било пълно с хора. Би било много по-просто да я убие преди предаването на откупа. Защо не я е убил по-рано?

— Защото е трябвало да представя доказателства, че е жива — каза Лосън със задоволството на човек, който вади коз. — Броуди държеше да види доказателства, че заложниците са живи, преди да предаде парите.

— Не, това е неубедително — възрази Карен. — Нали и детето е било при похитителя. Можел, е да представи доказателства, че Адам е жив. Нали не се опитваш да ме убедиш, че Броуди Грант би отказал да плати откупа, ако не види доказателства, че и Кат е жива?

— Не… би платил, независимо от това дали Кат е била жива или мъртва — смръщи се Лосън. — Не се бях замислял за това. Права си. Не е логично.

— Разбира се, ако похитителят не е бил Синклер, може да не се е налагало тя да умре — погледът на Карен се зарея в пространството, докато тя се опитваше да си изясни идеята. — Може да е бил непознат човек. Може тя да не е била в състояние да го идентифицира. Може смъртта й да е била резултат на нещастна случайност?

Лосън наклони глава на една страна и я загледа замислено. Карен имаше чувството, че преценява дали е подходяща за определена цел. После побарабани с пръсти по ожулената маса.

— Възможно е Синклер да е бил похитителят, Карен. Но не той да е убиецът. Разбираш ли, има и още нещо, което не фигурираше в докладите.

Напрежението беше убийствено. Масивният силует на Лейдис Рок се издигаше на фона на звездното небе и не позволяваше да се вижда брегът зад скалата. Студът хапеше носа и ушите на Лосън, както и тънката ивица гола кожа между ръкавиците и ръкавите на пуловера му. Във въздуха се носеше остър мирис на въглищен дим и солена вода. В тази безветрена нощ само слабият плисък и шепот на вълните напомняше за близостта на морето. Светлината на намаляващата луна стигаше само колкото той да може да види обтегнатото от напрежение лице на Броуди Грант, застанал само на няколко ярда от него, точно пред дърветата, в които се криеше самият Лосън. В едната си ръка Грант държеше сака с парите, диамантите и проследяващите устройства, с другата бе стиснал здраво жена си за лакътя. Лосън предположи, че хватката му трябва да е болезнена като стискане с клещи и изпита задоволство, че не му се налага да я изпита на собствения си лакът. Мери Макленън Грант беше свела глава, лицето й се губеше в сенките. Лосън предположи, че тя трепери под коженото си палто, но не от студ.

Не можеше да види разположените под дърветата половин дузина мъже. Толкова по-добре. Щом той не можеше да ги види, значи нямаше да ги видят и похитителите. Беше избирал хората един по един, насочвайки се към онези, които според него бяха едновременно смели и съобразителни, две качества, които се съчетаваха у подчинените му много по-рядко, отколкото му бе приятно да признае. Двама от тях бяха с готови за стрелба оръжия — единият с пистолет, другият, разположил се на върха на скалата, с автомат, и двамата разполагаха с уреди за нощно виждане. Беше им наредено да не стрелят, освен ако не получат заповед лично от него. Лосън искрено се надяваше, че присъствието им тук ще се окаже само излишна предпазна мярка.

Беше успял да отклони от преките им задължения неколцина от униформените полицаи, изпращайки ги да охраняват изходите на мините. Колегите им се подразниха от прехвърлянето им под друго командване, толкова повече, че Лосън нямаше как да обясни временното им преминаване към неговия отдел, което можеше да се приеме като повишение. Тези призовани допълнително полицаи бяха разположени в каменистата местност от двете страни на гората — най-близките точки до мястото на срещата, на които биха могли да паркират превозни средства. Всички те би трябвало да бъдат в състояние да предотвратят бягството на похитителите в случай, че Лосън и преките му подчинени объркат нещо при предаването на парите.