Вал Макдърмид - Владение на мрака

Лосън и Рени вече се бяха явили. Пристигнаха в осем, облечени в работни дрехи, в микробус на фирма за водопровод и канализация, който мина по задната алея. Сега седяха неподвижно във фоайето и чакаха пощата. Мери, зашеметена от валиума, който той бе настоял да й даде, седеше на най-долното стъпало на стълбата по пижама и халат, подпряла брадичка на коленете си. Сюзън отиваше ту при един, ту при друг, предлагаше чай и кафе, и един бог знаеше какво се крие зад обичайната й въздържаност. Грант със сигурност не можеше да си представи как бе успяла да овладее положението през изминалите два дни.

Радиостанцията на Лосън запука и предаде някакво неразбираемо съобщение, а миг след това откъм вратата се чу шумолене и изтракването на капака над процепа за пощата. Днешната поща започна да се сипе като водопад през пролуката, а Грант връхлетя върху купчината като умиращ от глад, видял храна. Лосън успя да го настигне и да сграбчи плътния кафяв плик секунди след като Грант бе го взел.

— Аз ще взема това — каза той.

Грант изтръгна плика от ръцете му.

— Не, да му се не види, няма. Писмото е адресирано до мен, а вие ще го видите достатъчно скоро.

— Добре, добре — отвърна Лосън. — Само се успокойте, сър. Защо не седнете при жена си?

За свое удивление Грант се подчини и се отпусна на стъпалото до Мери. Впери поглед в плика, обзет от внезапно нежелание да открие какви искания ще бъдат отправени към него. После Мери постави ръка върху неговата и той почувства неочакван прилив на сила. Скъса плика от едната страна и извади сгъната на четири дебела хартия. Когато я разгъна, видя, че този път са пратили два екземпляра от плаката с кукловода. Още преди да успее да прочете думите, написани в карето в основата на двата плаката, видя новата снимка с „Полароид“. Понечи да я скрие, но Мери се оказа по-бърза, пресегна се и я сграбчи.

Този път на устата на Кат нямаше лепенка. Изражението й беше гневно и предизвикателно. Беше завързана за стола, на който седеше, с усукана около нея опаковъчна лепенка. Стената зад нея беше бяла, по нея не се виждаше нищо. Ръка в ръкавица държеше на преден план вчерашен „Сънди Мейл“.

— Къде е Адам? — попита Мери.

— Налага се да предположим, че е там — каза Лосън.

— Но нищо не доказва предположението ви. Може и да е мъртъв, откъде бихме могли да знаем — Мери притисна устата си с длан, сякаш за да върне обратно предателски изтръгналите се думи.

— Не ставай глупава — каза Грант, обви раменете й с ръка и се опита да придаде изкуствена топлота на гласа си. — Знаеш каква е Катрина. Няма начин да е склонила да изпълни необходимото за плановете им, ако бяха направили нещо на Адам. Щеше да вие като зъл дух и да се търкаля по пода, а не да седи кротко на стола. — Той притисна по-силно раменете й. — Всичко ще бъде наред, Мери.

Лосън изчака малко, после каза:

— Може ли да видим какво е написано?

Клепачите на Грант трепнаха и той кимна. Разгъна горния плакат на коленете си и прочете посланието, написано със същия плътен черен маркер като предното:

„Искаме един милион. 200 000 паунда в употребявани двайсетпаундови банкноти, които да не са с поредни номера, в сак. Остатъкът — в нешлифовани диаманти. Предаването ще стане в сряда вечерта. Когато предадете откупа, ще получите единия от двамата. Вие можете да изберете кой да бъде.“

— Господи боже! — каза Грант. Предаде плаката на Лосън, който вече си беше сложил ръкавици, за да го поеме. Посланието на втория плакат също не звучеше окуражаващо:

„Когато се убедим, че диамантите не са фалшиви, и че банкнотите не могат да бъдат проследени, ще освободим и втория заложник. Не забравяйте — никаква полиция. Не се опитвайте да ни разигравате. Знаем какво правим и не се боим да пролеем кръв в името на нашата кауза.

— Какво направихте, за да откриете тези хора? — попита Грант. — Имате ли някакъв напредък в търсенето на близките ми?

Лосън вдигна ръка, загледан във втория плакат. Подаде го на Рени и каза:

— Правим всичко по силите си. Разговаряхме с отдела за борба с тероризма и с МИ5, но и едните, и другите не са чували за активна група, наречена „Съюз на анархистите в Шотландия“. Успяхме да вкараме в дома на Катрина един специалист по вземане на отпечатъци и още един служител, който да събере веществени доказателства, в събота през нощта — възползвахме се от тъмнината. Засега в резултат на това не сме открили преки следи, но работим по въпроса. Освен това пратихме наш служител, представящ се за клиент, да поразпита наоколо и да се поинтересува кога ще бъде отворен магазинът на Катрина. Успяхме да установим, че със сигурност е работила в сряда, но никой не може да твърди категорично, че я е виждал оттогава нататък. Нямаме сведения за каквато и да било съмнителна активност в областта. Няма съмнителни превозни средства, не е забелязано някой да се е държал подозрително. Ние…