Вал Макдърмид - Владение на мрака

Жената се озърна неуверено, а Карен издърпа един от столовете и я подкани с жест да седне.

— Не прилича на онова, което виждаме по телевизията — каза посетителката.

— Централата на полицията във Файф е доста различна — каза Карен, разполагайки се под прав ъгъл спрямо жената, а не точно срещу нея. Едно разположение, което не навеждаше на мисълта за противопоставяне, обикновено бе по-благоприятно за разговор със свидетел.

— Къде са записващите устройства? — жената седна, без да придърпва стола по-близо до масата, и постави чантата си в скута.

Карен се усмихна.

— Бъркате разговор със свидетел и разпит на заподозрян. Вие сте тук, за да ни съобщите нещо, не за да ви разпитваме във връзка с престъпление. Затова и можете да седнете на удобен стол и да гледате през прозореца — тя отвори бележника си. — Доколкото разбирам, сте дошли да съобщите за изчезнало лице?

— Точно така. Името му е…

— Момент. Имам нужда от някои сведения за вас. Като начало, името ви?

— Мишел Гибсън — това е фамилията на мъжа ми. Моминската ми фамилия е Прентис. А иначе всички ми казват Миша.

— Така да бъде, Миша. Трябват ми също адреса ви и телефонният ви номер.

Мишел бързо изреди исканите данни.

— Това е адресът на майка ми. Тук съм по нейно настояване, нали разбирате.

Карен разпозна името на селото, макар улицата да й беше неизвестна. Селото бе едно от онези, които местните земевладелци са основавали за наетите от тях миньори по времето, когато практически са притежавали не само мините, но и хората, които са работели в тях. Междувременно се бе превърнало в спалня за пришълци, които нямаха никаква връзка със самото място и с неговото минало.

— Все пак — каза тя, — имам нужда и от вашите данни.

Миша сви вежди за миг, после съобщи адрес в Единбург.

Той не говореше нищо на Карен, чиито познания за социалната география на столицата, макар тя да се намираше едва на трийсет мили от тук, бяха ограничени.

— И искате да съобщите за изчезнало лице — отбеляза тя.

Миша подсмръкна силно и кимна.

— Баща ми. Мик Прентис. Е, всъщност Майкъл, ако държите на точността.

— А кога е изчезнал баща ви?

Карен си каза, че сега вече ставаше интересно. Ако изобщо имаше възможност случаят да стане интересен.

— Както казах на онзи човек в приемната, преди двайсет и две години и половина. В петък, на 14 декември 1984, го видяхме за последен път — Миша Гибсън смръщи предизвикателно вежди.

— Струва ми се, че сте изчакали доста дълго, преди да съобщите за изчезването му — каза Карен.

Миша въздъхна и извърна глава така, че да може да гледа през прозореца.

— Не считахме, че е изчезнал. Всъщност не.

— Не разбирам. Какво ще рече „всъщност не“?

Миша се обърна към нея и срещна спокойния поглед на Карен.

— Говорите като местен човек.

Питайки се накъде върви разговорът, Карен отвърна:

— Израснала съм в Метхил.

— Така. Е, не искам да ви засягам, но годините ви са достатъчно, за да помните какво ставаше тук през 1984 година.

— Миньорската стачка?

Миша кимна. Брадичката й беше все така високо вдигната, погледът — предизвикателен.

— Израснах в Нютън ъв Уиймс. Баща ми беше миньор. Преди началото на стачката работеше в мината „Лейди Шарлот“. Сигурно знаете какво се говореше — че никой не е по-непреклонен от миньорите от „Лейди Шарлот“. Въпреки това през една декемврийска нощ, девет месеца след началото на стачката, половин дузина от тях изчезнаха. Е, казвам „изчезнаха“, но всички знаеха каква е истината — че са заминали за Нотингам, за да се присъединят към стачкоизменниците. — Лицето й се сгърчи силно, сякаш се опитваше да се пребори с физическа болка. — За петима от тях никой не беше учуден, че са предали каузата. Но според майка ми всички били потресени, когато разбрали, че баща ми се е присъединил към тях — включително и самата тя. — Тя изгледа умолително Карен. — Била съм прекалено малка, за да помня. Но всички твърдят, че той е стоял твърдо зад профсъюзите, бил последният, за когото можело да се предположи, че ще стане стачкоизменник. — Тя поклати глава. — Но от друга страна, какво по-различно биха могли да помислят?

Карен отлично разбираше как се е отразило подобно предателство на Миша и майка й. Сред радикално настроените миньори от Файф съчувствието беше запазено за онези, които проявяваха сила да издържат. Постъпката на Мик Прентис бе принизила автоматично семейството му до нивото на парии.

— Сигурно е било трудно за майка ви — каза тя.