— Кога е изчезнал човекът?
— Преди двайсет и две години и половина. От петък, 14 декември 1984 година, ако трябва да бъда точна — Тя сведе брадичка и раздразнението помрачи чертите й. — Надявам се това да е достатъчно отдавна, за да приемете сериозно случая.
* * *
Сержантът от криминалната полиция Фил Пархатка изгледа края на видеоклипа, после затвори прозореца.
— Казвам ти — отбеляза той, — ако някога е имало подходящо време да се занимава човек със студени досиета, то е сега.
Инспектор Карен Пири едва повдигна поглед от досието, което преглеждаше.
— И защо?
— Логично е. Намираме се в разгара на войната срещу терора. Току-що гледах как нашият местен представител в парламента се нанася на „Даунинг Стрийт“ номер 10 с госпожата си. — Той скочи от мястото си и отиде до миниатюрния хладилник, поставен върху шкафа с папките. — Ти какво би предпочела да правиш? Да правиш разкрития по студени досиета, или да внимаваш чалмалиите да не взривят нещо насред нашия участък?
— Значи според теб това, че Гордън Браун стана премиер, ще превърне Файф в прицел на терористите? — Карен отбеляза с пръст мястото, до което беше стигнала, и се съсредоточи върху това, което казваше Фил. Започна да й става ясно, че бе задълбала прекалено надалеч в миналото, за да е в състояние да преценява опасностите на настоящето. — Така и не обърнаха внимание на избирателния район, чийто представител бе Тони Блеър, преди да стане премиер.
— Така е — Фил надникна в хладилника и се поколеба дали да избере „Ирн Бру“ или „Вимто“. Макар и трийсет и четиригодишен, все още не можеше да се откаже от безалкохолните напитки, които бе обичал като дете. — Но тези хора се наричат „Ислямски джихад“, а Гордън е син на свещеник. Не бих искал да съм на мястото на нашия началник на полицията, ако онези решат да гръмнат някогашната църква, в която е служил баща му, за да привлекат вниманието към себе си. — Той избра „Вимто“. Карен потръпна отвратено.
— Не разбирам как можеш да пиеш това нещо — каза тя. — Не си ли забелязал, че името е анаграма на „повръщано“ 1 1 vomit (англ.) повръщано, повръщам — Б.пр.
?
Фил отпи дълбока глътка, докато се връщаше към бюрото си, и отвърна:
— Това питие те прави истински мъж.
— Изпий две тогава — гласът на Карен прозвуча заядливо. Фил като че ли преживяваше предимно от подсладени газирани напитки и мазни храни, а беше все така слаб и стегнат като по времето, когато двамата бяха новаци в полицията. За Карен беше достатъчно само да погледне кутия кока-кола без намалено съдържание на захар, за да усети как обиколката на талията й нараства. Наистина не беше честно.
Фил присви тъмните си очи и се усмихна с добросърдечен присмех.
— Както и да е, хубавото на цялата работа е, че шефът може би ще успее да измъкне малко повече средства от правителството, ако успее да ги убеди, че има повишена опасност.
Карен поклати глава, вече се чувстваше на: позната почва.
— Мислиш ли, че прословутият му „морален компас“ ще позволи на Гордън да извърши нещо, което някой би могъл да изтълкува като обслужване на лични интереси? — Още докато говореше, тя посегна към слушалката на телефона, който бе почнал да звъни. В голямото помещение, където бе настанен екипът за работа по студени досиета, имаше и други, по-младши служители, но повишението не беше променило навика на Карен да вдига слушалката на всеки телефон, който иззвънеше близо до нея.
— Отдел „Студени досиета“, на телефона инспектор Пири — каза тя разсеяно, докато все още премисляше думите на Фил и се питаше дали дълбоко в себе си той не крие желание да бъде на огневата линия.
— Обажда се Дейв Крукшанк от приемната, инспекторе. При мен е една жена, която според мен трябва да разговаря с вас. — Крукшанк говореше неуверено. Това само по себе си беше толкова необичайно, че събуди интереса на Карен.
— За какво става дума?
— Изчезнал човек — отвърна той.
— Наш служител ли е тя?
— Не, дойде да съобщи за изчезнал човек.
Карен възпря желанието си да въздъхне раздразнено. Крукшанк наистина би трябвало да е наясно. Достатъчно дълго работеше в приемната.
— Следователно трябва да я свържеш с някой от криминалния отдел, Дейв.
— Е, да. В обичайните случаи се обръщам към тях, но разбирате ли, случаят е малко по-особен. Затова си казах, че може би трябва да ви запозная с него.
„Давай по-конкретно.“
— Ние се занимаваме със студени досиета, не с нови случаи, Дейв. — Карен подбели очи и видя как Фил се подсмива, забелязал раздразнението й.
Читать дальше