Вал Макдърмид - Владение на мрака

А готварските умения на Грация бяха истински бонус. Когато установиха, че „местният майстор готвач“, рекламиран на сайта, е всъщност съпругата на фермера, който отглеждаше прасета в подножието на хълма, те се поколебаха дали да я повикат във вилата, за да им приготвя тоскански специалитети. Но на третия ден, прекалено притиснати от горещината, за да съберат сили да готвят, те повикаха Грация. Съпругът й, Маурицио, я докара до вилата в разнебитен фиат панда, който като че ли се крепеше с помощта на канап и сляпа вяра. От колата той разтовари и кашони с храна, покрити с тънко платно. На тромавия си английски Грация поиска от тях да се разкарат от кухнята, да си налеят по нещо и да си почиват на верандата.

Храната се оказа истинско откровение — апетитно миришещи салами и прошуто от прасетата от рядката порода „Чинта ди Сиена“, отглеждани от Маурицио, заедно със сочни зрели смокини от градината на вилата; спагети с песто от естрагон и босилек; печени яребици със зеленчуци от градината на Маурицио, нарязани надълго ароматни картофи с чесън и розмарин; сирена от местните ферми и накрая великолепен сладкиш с бадеми, обилно напоен с „лимончело“.

Приятелките така и не се опитаха да готвят от този ден нататък.

Поради готвенето на Грация сутрешното тичане бе станало още по-наложително за Бел. С приближаването на четиридесетте тя се бореше с все по-големи усилия да задържи теглото, с което се чувстваше във форма. Тази сутрин стомахът й още тежеше след прекрасните, топящи се в устата сини домати с пармезан, които я бяха изкушили да си сипе повторно, и то доста. Бел реши да удължи маршрута си. Вместо да заобиколи полето със слънчогледите и да тръгне обратно нагоре по склона към вилата, реши да поеме по една пътека, която тръгваше от далечния край на полето и водеше през обраслата с бурени градина на една полуразрушена casa colonica 4 4 (ит.) — Селска къща, ферма. — Б.пр. , която бе виждала от прозореца на колата. Още от мига, когато я видя, първата сутрин, когато пристигнаха, Бел започна да мечтае как ще купи руината и ще я превърне в съвършеното тосканско убежище, с басейн и маслинова горичка наблизо. И, разбира се, Грация щеше да бъде подръка, за да готви. Тя обикновено беше доста безогледна, когато решеше да се възползва от нещо — и във фантазиите си, и в реалния живот.

Бел се познаваше достатъчно добре, за да знае, че това щеше да си остане неосъществена мечта. Притежанието на подобно убежище предполагаше склонност да се оттеглиш от професионалната си среда — а на нея подобна склонност й беше чужда. Може би, когато преценеше, че е готова да се пенсионира, би могла да се върне към осъществяването на идеята за реставрация на такава къща. Но тя съзнаваше, че и това ще си остане фантазия. Журналистите не се пенсионират. Винаги се появяваше нова примамлива тема, нова следа, по която да тръгнеш. Да не говорим пък за ужаса, че може да бъдеш забравен — все причини, поради които нито една от досегашните й връзки не бе устояла на напрежението, все причини, поради които и бъдещите й връзки щяха да бъдат доста непълноценни. Така или иначе, щеше да й бъде приятно да огледа старата къща отблизо, да прецени дали е в много лошо състояние. Когато бе споменала нещо за нея пред Грация, тя направи гримаса и нарече къщата rovina. Бел, която говореше добре италиански, преведе на останалите — „развалина“. Време беше да провери дали Грация бе казала истината или просто се опитваше да отклони вниманието на богатите англичанки.

Пътеката през високата трева беше все още учудващо добре утъпкана — голата земя беше вкоравена от стъпките на хора, преминавали от тук с години. Бел се възползва от възможността да усили темпото, после го понамали, когато наближи портите в оградата на двора около старата селска къща. Разнебитените крила на старата порта висяха пиянски на пантите, които едва се крепяха на двете високи каменни колони. Тежка верига с катинар ги държеше затворени. От другата страна се виждаше дворът, настлан с разкъртени плочи, с прораснали между тях туфи мащерка, лайка и всякакви жилави бурени. Бел поразтърси портите, без да разчита особено на успех. Но това й беше достатъчно, за да забележи, че долната част на дясното крило на портата окончателно се е откъснала от пантата. Крилото можеше спокойно да бъде дръпнато настрани, оставяйки пролука, достатъчно голяма, за да може да мине възрастен човек. Бел се промъкна през нея и пусна крилото на портата, което изскърца тихо, връщайки се в обичайното си положение, създаващо впечатление, че вратата е заключена.