Вал Макдърмид - Владение на мрака

Когато влезе в стаята, Карен избухна в смях.

— Господи, Фил! — изкиска се тя. — „И убиецът е полковник Мъстард 26 26 Герой от популярна бордова игра, копираща клишетата на традиционния британски криминален роман. Полковник Мъстард е военен, служил в колониите, ловец на едър дивеч, един от символите на Британската империя. Играта служи за основа на филма „Улика“. — Б.пр. , извършил е убийството с парче оловна тръба в библиотеката“. Би трябвало да си облечен с домашен халат, не с тениска на „Райт Роувърс“ 27 27 Футболният клуб на Къркалди. — Б.пр. .

Той сви примирено рамене.

— Човек трябва да може да види и смешната страна на нещата. Аз, едно ченге, да живея в обстановка, наподобяваща до съвършенство фона, на който се развиват криминалните романи от типа на „Трупът в библиотеката“ — той махна с ръка към библиотечните шкафове от тъмно дърво, бюрото с плот, покрит с кожа, и дълбоките кресла, поставени от двете страни на пищно украсената камина. Беше ясно, че стаята поначало не е била голяма, но сега вече изглеждаше подчертано претрупана. — Тя твърди, че господарят на дома би избрал такава обстановка за себе си.

— В къща с такива размери? — попита Карен. — Може би, ако е страдал от мания за величие. Освен това не ми се вярва, че би избрал шотландско каре като десен за килима.

Иронията в тона й накара ушите му да порозовеят.

— Доколкото разбирам, това било някакъв постмодерен ироничен акцент. — Фил повдигна скептично вежди. — Все пак, не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед — допълни той по-жизнерадостно и започна да опипва една от книгите. Част от единия стенен шкаф се плъзна встрани и разкри екрана на плазмен телевизор.

— Слава богу — отбеляза Карен. — Вече бях започнала да си, задавам въпроси. Не прилича много на старата ти квартира, а?

— Струва ми се, че вече надраснах начина на живот на тийнейджърите с шумните коли — отвърна Фил.

— Смяташ, че е време да улегнеш?

Той сви рамене и избегна погледа й.

— Може би — посочи й едното кресло и се отпусна в другото.

— Е, как мина разговорът ти с Лосън?

— Лосън се е променил, при това не към по-добро. Сега, докато се прибирах, мислех за него. Винаги е бил костелив орех, но докато открихме какви ги е вършил всъщност, винаги съм вярвала, че поне мотивите му са били правилни, разбираш ли? Но онова, което ми разказа днес… Не знам. Имах чувството, че той като че ли се възползва от възможността да ме накара да се почувствам зле.

— Какво искаш да кажеш? Какво ти разказа?

Карен вдигна ръка.

— След малко ще стигна и до това. Предполагам, че просто имам нужда да се разтоваря от напрежението. Имах чувството, че ми разказа онова, което е направил, от чисто злорадство. Защото знае, че това ще опетни доброто име на полицията, а не от желание да ни помогне да разберем какво се е случило с Кат и Адам Грант.

Докато Карен говореше, Фил извади своя пакет пурети и запали една. Хрумна й, че напоследък почти не го беше виждала да пуши. Пушенето беше забранено на толкова много места. Познатият сладникаво-горчив аромат нахлу в ноздрите й, действайки й странно успокояващо след изминалия ден.

— Има ли значение какви са мотивите му? — попита Фил. — Стига онова, което е казал, да е вярно?

— Може би не. А се оказа, че бе в състояние да сподели нещо много интересно. Нещо, което хвърля напълно различна светлина върху събитията през нощта, когато е загинала Кат Грант. Оказва се, че не само ченгетата и похитителите са били въоръжени през онази нощ. Нашият стълб на обществото, сър Бродерик Макленън Грант, също е имал пистолет. И го е използвал.

Фил зяпна, димът от устата му се изви нагоре във въздуха.

— Грант е имал оръжие? Занасяш се. И как така научаваме за това едва сега?

— Лосън твърди, че настояването това да не се споменава дошло от високите етажи. Грант бил жертва, нямало да направят никому услуга, ако му предявели обвинение. Лошо било за имиджа на полицията, и всякакви подобни дивотии. — Карен измъкна една папка от чантата си, и извади от нея схемата на местопрестъплението, начертана от съдебномедицинския екип, работил по случая навремето, и я разгъна между себе си и Фил. После обясни кой къде е стоял и накрая попита: — Ясно ли е?

Фил кимна.

— Е, какво се е случило според теб? — каза Карен.

— Светлината е изгаснала, нашият човек е стрелял, но не е улучил, после зад Кат се разнесъл още един изстрел — и това е изстрелът, който я е убил.

Карен поклати глава.