Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Според Лосън не е така. Той твърди, че Кат се опитвала да издърпа сака с парите от ръцете на майка си. Успяла да го вземе и понечила да се обърне. И тогава Грант извадил пистолета си и настоял да види Адам. Светлината угаснала, Грант стрелял. Разнесъл се и втори изстрел, някъде зад Кат. И чак тогава детектив Армстронг стрелял, но не улучил.

Фид кимна, обмисляйки чутото.

— Добре — каза той бавно. — Но не виждам как това променя нещата.

— Куршумът, който е убил Кат, я е ударил в гръб и е излязъл през гърдите й. Паднал е в пясъка. Така и не успели да го открият. Раната не отговаряла на оръжието, с което стрелял Армстронг, поради което, като се има предвид, че пистолетът на Грант не бил споменат никъде, за пред обществеността е имало едно-единствено възможно обяснение — че похитителите са убили Кат. От което следвало, че сега вече полицията преследвала убийци.

— О, по дяволите — изпъшка Фил. — И, разбира се, това е елиминирало тотално всяка възможност да бъде върнат Адам. Тези хора са знаели, че ги чакат доживотни присъди, след смъртта на Кат в това не е можело да има съмнение. Имали са торба пари, детето също е било с тях. Изключено е било да рискуват втора конфронтация с Грант. Решили са да потънат в нощта. А Адам за тях е бил само бреме. Нямал е никаква стойност — жив или мъртъв.

— Именно. А ние и двамата знаем в каква посока се накланят везните в такъв случай. Но има и още. Аргументите винаги са гласяли, че естеството на раната и фактът, че Кат е застреляна в гръб, доказват категорично, че това е дело на похитителите. Но според Лосън фаталният изстрел може да е дошъл и от пистолета на Грант. Той твърди, че Кат вече се е обръщала, за да тръгне обратно към похитителите в момента, когато светлината угаснала. — Тя изгледа потиснато Фил. — Възможно е Грант да е убил собствената си дъщеря.

— А за да прикрие този факт, се е лишил от възможността да си върне внука — Фил дръпна силно от пуретата. — Ще разговаряш ли за това с Броуди Грант?

Карен въздъхна.

— Не виждам как бих могла да го избегна.

— Може би е редно да оставиш Макарона да се оправя с това?

Карен се разсмя с искрена наслада.

— Каква радост би било това за мен! Но ти знаеш не по-зле от мен, че Макарона би скочил от някоя висока сграда, само и само за да избегне тази конфронтация. Не, ще трябва аз лично да се изправя срещу него. Но не съм сигурна, че знам как точно да проведа този разговор. Може би ще изчакам, докато разбера какво ще открият италианците — да видя дали няма да има с какво да подсладя горчивия хап. — Преди Фил да отговори, телефонът й иззвъня. — Проклето нещо — изръмжа тя, докато го вадеше. Но после прочете какво пишеше на екрана и се усмихна. — Здравей, Ривър — каза тя. — Как върви работата?

— Забележително добре — каза с пукане и съскане гласът на Ривър в ухото й. — Слушай, трябва да дойдеш тук.

— Какво? Да не би да сте открили нещо?

— Връзката е отвратителна, Карен. Най-добре ще е веднага да тръгнеш насам.

— Добре. След двайсет минути ще бъда при вас. — Тя изключи телефона. — Събувай пантофите, Шерлок. Майната му на Броуди Грант. Добрата доктор Уайлд има нещо за нас.

Босколата

Бел трябваше да признае, че Грация умее да създава идеалната обстановка за развързване на езици. Докато слънцето потъваше бавно зад далечните хълмове и светлините на средновековните градчета по тях обсипваха склоновете като шепи разпилени скъпоценности, жителите на Босколата хапваха с наслада сочно свинско, съпроводено от купчини картофи, печени на бавен огън, ухаещи на чесън и розмарин, и купи салата от домати, изобилно подправена с босилек и естрагон. Хората от Босколата бяха осигурили бутилки от местното вино, а за случая Маурицио беше добавил към тях и от своето домашно vin santo 28 28 Италианско десертно вино. — Б.пр. .

Съзнанието, че това неочаквано празненство се организираше в чест на Бел, караше хората да се отнасят добронамерено с нея. Тя се движеше сред тях, бъбреше за най-различни неща, но в крайна сметка винаги насочваше разговора към кукловодите, които се бяха нанесли да живеят в изоставената къща на Паоло Тоти. Постепенно започна да съставя наум профилите на хората, живели там. Радо и Силвия, косовски сърбин и словенка, талантливи майстори на кукли. Матиас, основателят на театралната компания, който сам проектирал и изработвал декорите. Приятелката му, Урсула, организирала програмата им и помагала с пари, за да потръгнат нещата Мария и Петер от Австрия, главните кукловоди, водели със себе си тригодишната си дъщеря, която били решили твърдо да държат настрана от стандартната общообразователна система. Дитер, отговорникът за озвучаването и осветлението, бил швейцарец. Лука и Макс, също кукловоди, отговаряли за по-второстепенните марионетки, вършели по-голямата част от черната работа и получавали правото на собствено представление, когато някой по-специален ангажимент съвпадал с датите на обичайните им изяви.