Вал Макдърмид - Далечно ехо

Лоусън се усмихна любезно.

— Няма нужда от титли. „Господин Лоусън“ е достатъчно.

Макфадън отстъпи и го пропусна да мине.

— Заповядайте.

Лоусън го последва през тясното антре и двамата влязоха в спретнатата дневна. Диван и две кресла, тапицирани с кафява кожа, бяха разположени срещу телевизор, видео и DVD плейър. Рафтовете по стените бяха пълни с касетки и кутии с дискове. Единствената друга мебел в стаята беше остъклен шкаф, в който бяха наредени чаши и няколко бутилки малцово уиски. Но Лоусън можа да огледа всичко това по-късно. Защото първото нещо, на което падна погледът му, когато влизаше, и едва не го накара да залитне, беше голяма снимка — по стените нямаше нищо друго. Беше въздействащ пейзаж, умело заснет, увеличен до размери 20 на 30 инча. Гледката беше добре позната на всеки, който бе замесен по някакъв начин в случая „Роузи Дъф“. Снимката беше направена, когато слънцето е било ниско; виждаха се оголените праисторически гробове от каменни плочи в гробището на пиктите на Халоу Хил, там, където бе открита умиращата Роузи. Лоусън стоеше като закован. Гласът на Макфадън го върна към настоящето.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? — попита той. Той стоеше на прага, неподвижен като животно, приковано на място от погледа на ловеца.

Лоусън поклати глава — по-скоро за да пропъди образа пред очите си, отколкото в знак на отказ.

— Не, благодаря — той седна, без да чака покана. Личеше си самоувереността, придобита през дългите години полицейска служба.

Макфадън влезе и седна на креслото срещу него. Лоусън установи, че изобщо не е в състояние да си състави мнение за него — нещо, което му се стори обезпокояващо.

— В писмото си споменавате, че разполагате с някакви сведения, които може да имат връзка с убийството на Роузи Дъф — започна той предпазливо.

— Точно така — Макфадън се приведе леко напред. — Роузи Дъф е моя майка.

Декември 2003

Таймер, изтръгнат от видеоплейър; кутия от боя; четвърт литър петрол; няколко парчета кабел. Нищо особено, непотребни вещи, които могат да бъдат открити в повечето мазета и бараки. Напълно безобидни.

Освен в една определена комбинация — тогава могат да се превърнат в нещо много опасно, нямащо нищо общо с домакинството.

Таймерът отчете, че са настанали датата и часът, за които бе настроен; по кабела мина искра и запали петролните изпарения; капакът на кутията отлетя нагоре от експлозията и пламтящият петрол се изсипа върху дървесните отпадъци и разхвърляната наоколо ненужна хартия. Операцията протичаше като по учебник — безукорна и смъртоносна.

Пламъците поглъщаха изрезки от мокет, полупразни кутии с боя, полирания корпус на малка лодка. Фибростъкло и горивото за извънбордовия мотор, градинска мебел и аерозолни опаковки — всичко се превръщаше във факли и огнехвъргачки, докато силата на огъня нарастваше. Наоколо хвърчаха искри като на шоу с фойерверки.

А най-отгоре се виеше димът. Докато пламъците ревяха долу, в тъмнината, димът вече се стелеше из къщата — първо едва забележимо, но ставаше все по-гъст и плътен. Предвестниците му бяха незабележими — тънки струйки, които плъзваха през дъските по пода и се издигаха нагоре, понесени от топлия въздух — от тях спящият мъж можеше само да се разкашля насън, но не и да се събуди. След тях нахлу димът — вече забележим, на призрачни, мъгляви спирали, които се виждаха ясно на лунната светлина, нахлуваща през прозорците без пердета. Миризмата също ставаше все по-остра и би могла да предупреди човек, който бе в състояние да я долови. Но димът вече беше притъпил реакциите на спящия. Ако в този момент някой го разтърсеше за рамото, той би могъл да се събуди, да отиде, залитайки, до прозореца, който обещаваше спасение. Но вече не можеше да си помогне сам. Сънят преминаваше в припадък. А припадъкът скоро щеше да отстъпи място на смъртта.

Огънят пращеше и хвърляше искри, изпращайки алени и златисти комети в небето. Греди скърцаха и падаха с трясък на земята. Трудно би мото да се измисли по-зрелищно и безболезнено убийство.

Алекс Гилби потръпна въпреки контролираната от климатик топлина в офиса си. Сиво небе, сиви покриви, сив камък. Покривите отсреща бяха побелели от скреж, която не се беше стопила през целия ден. Или къщите от другата страна на улицата разполагаха със забележителна изолация, или температурата не се беше качила над нулата през целия ден. Той погледна надолу към Дъндас Стрийт. Изгорели газове от колите се виеха нагоре като призраците на отминали Коледи. Улиците, които водеха към центъра, бяха още по-натоварени от обикновено. Много хора бяха пристигнали в града специално за коледни покупки, без да съзнават, че да намериш място за паркиране в центъра на Единбург, особено през последните седмици преди празниците, е значително по-трудно, отколкото да намериш идеалния подарък за капризен тийнейджър.