Вал Макдърмид - Далечно ехо

На площада нямаше организирани празненства, но напоследък младите хора в града все по-често се събираха тук срещу Нова година. Мястото не беше кой знае колко привлекателно, най-вече защото сградата на градския съвет наподобяваше на някои от най-отблъскващите образци на съветската архитектура, а медният покрив на часовниковата кула беше зеленясал, но това беше единственото открито пространство в центъра, ако изключим паркинга на автогарата, който беше още по-неуютен. Все пак на площада имаше коледна елха и някаква украса, които го правеха малко по-поносим от автогарата.

Тази година Алекс и Зиги пристигнаха заедно. Зиги беше отишъл да вземе Алекс и успя да очарова Мери Гилби до такава степен, че тя им сипа по едно уиски, за да се постоплят. С джобове, пълни с бисквити, сладкиши със стафиди и препечени кифлички, които никой не искаше да яде, те минаха покрай гарата и библиотеката, покрай центъра „Адам Смит“, облепен с плакати за представлението на „Двете сирачета в гората“ с Ръсел Хънтър и братя Патън и мемориалния парк. Чудеха се дали Уиърд ще успее да убеди баща си да го пусне да излезе поне на Хогмани 7 7 (шотл.) — Нова Година — Бел.прев. .

— Напоследък се държи много странно — отбеляза Алекс.

— Гили, той си е странен открай време. Нали затова го кръстихме Уиърд.

— Знам, но сега е различен. Забелязах го, нали работим заедно. Струва ми се някак потиснат. Почти не говори.

— Което най-вероятно се дължи на отрязания достъп до алкохол и дрога — отвърна сухо Зиги.

— Но напоследък дори не се заяжда. Там е работата. Познаваш го добре. Веднага щом реши, че някой си придава важност, избухва. А напоследък все си мълчи и не влиза в никакви спорове, дори когато някой от шефовете започне да се заяжда. Просто стои и мълчи, а после отива да изпълни това, което му е наредено. Възможно ли е тази работа с Роузи да го е засегнала толкова, как мислиш?

Зиги сви рамене.

— Не е изключено. Първоначално прие нещата почти на шега, но после като че ли го стегна шапката. Честно казано, почти не съм разговарял с него от деня, когато Макленън беше тук.

— Аз пък го виждам само когато сме на работа. Щом ни свърши смяната, той изчезва. Отказва дори да пие по едно кафе с мен и Мондо.

Зиги направи гримаса.

— Учудвам се само, че Мондо е в състояние да отдели време за кафе.

— Остави го, това си е неговият начин да се справи с положението. Когато чука, поне не мисли за убийството. Вероятно това е причината в момента да се бори за рекорд в дисциплината — допълни Алекс и се ухили.

Пресякоха улицата и тръгнаха надолу по Уемисфийлд, късата уличка, която води право към площада. Вървяха с уверената крачка на хора, които са си у дома, всичко наоколо им беше толкова добре познато, че се чувстваха донякъде като собственици. Когато стигнаха до ниските стъпала, които водеха към широкото павирано пространство пред сградата на съвета, там вече имаше няколко групички, бутилките вървяха от ръка на ръка. Алекс се озърна да види къде са останалите.

— Ето там, при пощата — каза Зиги. — Мондо е домъкнал и последното си завоевание. Виж ти, и Лин е с него — той посочи наляво и двамата тръгнаха натам.

След като си размениха поздрави и всички единодушно изказаха убеждението си, че Уиърд няма да успее да се измъкне, Алекс установи, че стои до Лин. Сега забеляза колко е пораснала — вече не беше дете. С фините си черти и тъмни къдрици Лин беше нещо като женски вариант на Мондо. Странното беше там, че тъкмо чертите, които придаваха на лицето на брат й нещо слабохарактерно, имаха точно обратното въздействие при Лин. У нея нямаше нищо крехко и безпомощно.

— Как си? — попита Алекс.

Не беше кой знае какво начало на разговор, но пък от друга страна не му се искаше хората да кажат, че сваля петнайсетгодишни момиченца.

— Страхотно. Как изкара Коледа?

— Прилично — той се понамръщи. — Опитвах се да не мисля за… нали знаеш, но не беше лесно.

— Знам. И аз все за това мисля. Постоянно се опитвам да си представя как ли се чувстват близките й. Сигурно вече са и били купили подаръци за Коледа. Трябва да е ужасно… като ги видят.

— Предполагам, че почти всичко им напомня за нея е ужасно. Хайде да говорим за нещо друго. Как се справяш в училище?

Лицето й помръкна. Алекс предположи, че й е неприятно напомнянето за разликата във възрастта им.

— Всичко е наред. Догодина ме чакат приемните изпити за колеж. Нямам търпение всичко това да приключи, за да започна да подреждам живота си както искам.