Вал Макдърмид - Далечно ехо

Уиърд притвори очи, сключи ръце в скута си и допря върховете на пръстите си.

— А какво става с убийствата на Зиги и Мондо? Как вървят там нещата?

— Опасявам се, че там събитията не се развиват обещаващо. Въпреки че Лоусън се е разпял като птичка, не съществуват никакви доказателства в подкрепа на теорията, че той е убил Мондо. Бил е извънредно внимателен. Няма алиби, но твърди, че през онази нощ е бил за риба, така че дори някой от съседите да свидетелства, че колата не е била пред къщата му, това пак не доказва нищо.

— Значи това убийство ще му се размине, така ли?

— Така изглежда. Според шотландските закони самопризнанието трябва да се подкрепя от доказателствен материал, за да може обвинението да разчита на успех. Затова пък ченгетата в Глазгоу смениха рязко отношението си към Елен и Джаки, което все пак е някакъв резултат.

Уиърд удари с разперена длан по скалата.

— А Зиги? Как се справят сиатълските полицаи?

— Малко по-добре, но не много. Знаем, че Лоусън е бил в Щатите през седмицата преди смъртта на Зиги. Теоретично би трябвало да е бил на риболов в Южна Калифорния. Но когато върнал наетата кола, навъртаните километри били с около две хиляди и петстотин повече, отколкото би могъл да измине, ако беше кръстосвал само околностите.

Уиърд ритна скалата под себе си.

— А това разстояние се равнява на едно пътуване от Южна Калифорния до Сиатъл, нали?

— Така е, но пак възниква проблемът с отсъствието на преки доказателства. Лоусън е прекалено хитър, за да е ползвал кредитната си карта по местата, където би искал да остане анонимен. Карен казва, че хората от сиатълската полиция обикаляли мотели и железарии със снимката му, но досега никой не го бил разпознал.

— Не е за вярване, че следващите му престъпления ще останат недоказани, както беше досега и първото — каза Уиърд.

— Но ти би трябвало да вярваш в едно правосъдие, което е далеч по-мощно и всеобхватно от човешкото.

— Божият съд не ни освобождава от задължението да живеем в свят, в който съществуват някакви морални норми — отвърна сериозно Уиърд. — Един от начините да покажем любовта си към ближните е да ги предпазваме да не се поддават на най-низшите си инстинкти. Изпращането на престъпниците в затвора е крайна форма на това задължение.

— Сигурен съм, че се чувстват обичани — отвърна саркастично Алекс. — Карен ни съобщи и още нещо. В крайна сметка са решили да не повдигат срещу Лоусън обвинение в опит за убийство заради побоя, който ти нанесе.

— Защо, да му се не види? Още тогава им казах, че съм готов да се върна в Шотландия, за да свидетелствам.

Алекс се изправи.

— След смъртта на Макфадън няма пряко доказателство, че именно Лоусън те е пребил.

Уиърд въздъхна.

— Е, какво да правим. Поне няма да успее да се отърве от наказанието за убийството на Роузи. Предполагам, че така или иначе едно обвинение за телесни повреди в повече не би имало особено значение. Знаеш ли, винаги съм вярвал, че предусещам инстинктивно неприятностите — каза той замислено. — Но когато излязох онази вечер, преливах от самоувереност. Не знам дали бих бил толкова смел или по-скоро глупав, ако знаех, че ме следят двама души.

— Можеш само да бъдеш благодарен, че са били двама. Ако Макфадън не ни следеше, как бихме могли да докажем, че Лоусън е бил наблизо с колата си?

— Все още не разбирам защо Макфадън не се е намесил, когато Лоусън се нахвърли върху мен — каза огорчено Уиърд.

— Може би Ерик Хамилтън просто го е изпреварил — каза Алекс. — Надали ще разберем някога причините.

— Все пак най-важното е, че най-сетне знаем кой уби Роузи — каза Уиърд. — Този въпрос ни измъчваше в продължение на двайсет и пет години, сега вече можем да оставим миналото зад гърба си. Благодарение на теб се изчистихме от отровата, която се беше просмукала във всички нас.

Алекс го изгледа любопитно.

— Питал ли си се някога дали…

— Дали убиецът не е един от нас?

Алекс кимна.

Уиърд се замисли.

— Бях убеден, че не може да е Зиги. Той не проявяваше никакъв интерес към жени, и нямаше никакво желание да промени нещата. Мондо не би имал сили да си държи устата затворена, ако го беше направил той. А ти… Да кажем, че просто не виждах как би могъл да стигнеш до Халоу Хил. Единствено ти не взе ключовете на лендроувъра.

Алекс го изгледа стреснато.

— Искаш да кажеш, че това е единствената причина, поради която не си ме подозирал?

Уиърд се усмихна.

— Ти имаш достатъчно силен характер, така че би могъл да запазиш мълчание, когато това се налага. Имаш невероятна способност да се владееш при тежки обстоятелства, но когато избухнеш, избухваш като вулкан. Момичето ти харесваше… Ще бъда честен с теб. Наистина такова нещо ми минаваше през ума. Но когато разбрах, че момичето е било убито другаде и пренесено на Халоу Хил, ми стана ясно, че не може да си го извършил ти. Спасяваха те аргументите на логистиката.