Вал Макдърмид - Далечно ехо

Тя го изгледа с неприязън.

— Наистина ли очаквате да повярвам на вашите глупости?

— Това е истината — той извади плика от джоба си. — Разполагам с образци от боята на тавана, които ще докажат правотата ми. Ако оставите Лоусън да се върне при караваната, той ще я унищожи. Доказателствата ще отидат по дяволите. Длъжни сте да го спрете. Нищо не си измислям — настоя той с отчаяната надежда, че тя все пак ще му повярва. — Дънкан също чу това, което каза Макфадън. Беше видял как Лоусън пребива снощи Маккий. Шефът ви няма да се спре пред нищо, за да прикрие следите си. Задръжте го и обезопасете доказателствения материал в караваната.

Лицето на Карен остана напълно безизразно.

— Предлагате ми да задържа заместник-началника на полицията, така ли?

— Полицията на Стратклайд задържа Елен Кър и Джаки Доналдсън, позовавайки се на далеч по-незначителни доказателства от тези, които чухте току-що тук — Алекс се опитваше да се владее. Не му се вярваше, че всичко се изплъзва от ръцете му. — Ако Лоусън не заемаше този пост, не бихте се поколебали нито за миг.

— Но той го заема. Лоусън е уважаван висш полицейски служител.

— Нали знаете какво е казал Цезар — че именно жената на Цезар трябва да бъде над всяко подозрение. Това е още една причина да приемете много сериозно обвиненията. Не съзнавате ли, че всичко това ще присъства в утрешните вестници? Ако вярвате, че Лоусън е невинен, докажете го.

— Жена ви ви вика, сър — каза Карен с леден тон и го остави без по-нататъшни обяснения.

Въпреки това тя не беше пренебрегнала думите му. Не задържа Лоусън, но повика няколко свои колеги и се измъкна незабелязано. На следващата сутрин Джейсън се обади на Алекс и му съобщи възторжено новината, която се носела в служебните среди — че техни колеги от Дънди били изпратени да изследват някаква каравана предната вечер. Играта започваше.

Алекс свали бинокъла от очите си.

— Знаят ли, че имаш обичая да ги следиш?

Уиърд се ухили.

— Казал съм им, че Бог вижда всичко, а аз съм в пряка връзка с него.

— Не се и съмнявам — Алекс легна по гръб и остави слънцето да изсуши потното му лице. Беше се задъхал от катеренето по стръмния склон, и съвсем не му беше до говорене. Откакто бяха пристигнали вчера, двамата с Уиърд оставаха за първи път насаме.

— Карен Пири дойде у нас миналата седмица — каза Алекс.

— Как е тя?

Алекс си каза, че въпросът е типичен за Уиърд. Не беше попитал „Какво ви каза тя?“, а „Как е?“. Много често беше подценявал приятеля си в миналото. Надяваше се сега да наваксат пропуснатото в отношенията си.

— Струва ми се, че все още е много разстроена, но това важи за повечето служители в полицията на Файф. Не е много лесно да приемеш мисълта, че шефът ти е убиец и изнасилвач. Последиците са много тежки, атмосферата — също. Мисля, че половината полицаи все още вярват в съществуването на някакъв заговор между мен и Макфадън.

— Значи Карен е дошла да ви каже как се развиват нещата?

— Нещо такова. Разбира се, случаят й беше отнет — наложи се да предаде следствието по убийството на Роузи Дъф на независими следствени органи, но е успяла да се сближи с някакъв свой колега от екипа, така че все още е в състояние да следи развитието на събитията. Беше много мило от нейна страна, че дойде да ни съобщи новините.

— И какви са те?

— Всички лабораторни изследвания на караваната са приключили. Освен съвпадението на образците от боя, са успели да открият и незабележими петънца от кръв на едно място под пейката. Взели са ДНК-проби от братята на Роузи и от трупа на Макфадън, защото от ДНК-образците на Роузи няма и следа. Налага се да се задоволят с проби от близки роднини, но резултатите доказват с почти пълна сигурност, че кръвта по пода на караваната е на Роузи Дъф.

— Невероятно — каза Уиърд. — След толкова години го заловиха благодарение на една люспа от боя и няколко капки кръв.

— Според показанията на един от някогашните му колеги навремето Лоусън се перчел, че по време на нощна смяна чукал момичета в караваната си. Нашите свидетелски показания доказват присъствието му близо до мястото, където беше намерено тялото. Карен каза, че от прокуратурата се колебаели, но накрая решили да повдигнат обвинение. Когато научил това, Лоусън рухнал. Според Карен вече не бил в състояние да издържа на напрежението. Доколкото разбирам, това се случвало често. Карен твърди, че когато убиецът се почувства притиснат до стената, често бива обзет от желание да облекчи съвестта си с признания за всичко, което е вършил.